Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков

Глава четиринадесета

„Настъпил ли е краят, всеки опит за възстановяване на приключилото обрича дръзналите да го предприемат на неминуема гибел. Най-доброто решение в такъв случай е безусловната капитулация. Да уловиш момента на края обаче никак не е лесно. Светът привидно си е същият, ама съвсееем, съвсем същият, ала нещо в него се е „счупило“ - най-често далеч преди осъзнаването, че промяната е неизбежна. Когато това осъзнаване настъпи, мирната промяна - Уви! - вече е невъзможна. Дошло е времето на баналното изтребление - все едно дали във вида на революция и/или под формата на преврат, които, технически погледнато, са... едно и също.“

Мигел Уртадо, „Отвъд „кадифената“ промяна или за генезиса на социалните катастрофи“ - септември 2131

Подсигурен видеоканал Бомбай-Мюнхен-Торонто - неделя, 19 май 2103

- И така, дами и господа - започна свикалият втората за по-малко от месец среща между Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария, ръководството на Планетарната политическа конфедерация и върховния главнокомандващ планетарната армия генерал Ян Щрудел доц. Сидар Ореши, - събрали сме се във връзка със случилото се по време на окървавените празненства по повод петдесетгодишнината от установяването на настоящия глобален политико-медицински ред от 5 май и последвалите ги масови протести срещу декатрона и Медицинарията в планетарен мащаб. Твърдо съм решен - изгледа едновременно и скръбно, и сурово тринадесетте лица на екрана пред себе си едно по едно, подир което стори същото и с останалите четири в кабинета си... - Твърдо съм решен - повтори - да сторя всичко необходимо за запазването на настоящия основаващ се върху медицинската експертиза глобален политически ред, независимо какво ще коства това на мен или на когото и да било от вас.

- Тежки думи - констатира председателят на ръководството на конфедератите Ернесто Пинеда.

- Момент! - вдигна ръка Ореши с цел да пресече всички евентуални последващи опити да бъде прекъсван. - Изгледайте това, след което, естествено, всеки ще има възможност да се изкаже.

При тези си думи натисна един от бутоните на пулта пред себе си, с което стартира излъчването на един видео запис.

- Не е много дълго - уточни, добавяйки: - Това е изказването ми, което след по-малко от 6 часа ще обиколи планетата.

В продължение на няколко минути се възцари гробна тишина. Когато записът свърши, пръв наруши мълчанието африканският представител на конфедератите Абеди Айвази:

- Ами ако някой от предложените си направи отвод?

- Надявам се, че няма - незабавно калкулира тази възможност Ореши. - Да ги попитаме обаче.

При тези си думи се обърна първо към присъстващата в собствения му кабинет проф. Александра Короленко, след което погледът му отскочи последователно към китайския представител на конфедератите Цяо Тан и към генерал Ян Щрудел.

- Приемам - потвърди Короленко.

- Защо точно аз? - осведоми се Тан. - Защо не който и да било от останалите ми единадесет колеги от ръководството на Конфедерацията?

- Преценявам те като, хайде да го определим така, достатъчно консенсусна фигура - „улови“ Ореши погледа му в своя.

- Не мога да решавам сам - продължи да упорства Тан.

- Предлагам за няколко минути ние, конфедератите, да се изключим от връзката, след което да се завърнем с решение - направо посегна към бутона за изключване Пинеда и, без да дочака разрешение, го натисна.

- А ти, Ян, какво ще кажеш по въпроса за включването ти в проектосъвета? - осведоми се Ореши.

- Ролята на армията е да поддържа мира, а не да участва в правенето на политика - внимателно възрази Щрудел. - Не съм убеден, че включването на военен, при това на самия върховен главнокомандващ планетарната армия, би било достатъчно популярно, за да има благоприятен ефект.

- Не виждам как би имало какъвто и да било шанс мирът да бъде съхранен без участието на военен - контрира Ореши. - При това колкото по-висок в армията е постът на този военен, толкова по-респектиращо би било участието му в предлагания от мен проектосъвет.

- Може да се изтълкува като заплаха спрямо мирно протестиращите граждани - намеси се д-р Ан-Мари Крол. - Следователно - поясни - включването или на Ян, или на друг военен, трябва да бъде под формата на гарантиращо мира неутрално и по отношение на медицинаристите, и по отношение на конфедератите, консенсусно лице.

- Да - намеси се Цвинглер. - Високата ти популярност, Ян - при тези си думи се обърна към Щрудел, - струва ми се, е достатъчно солидна причина за включването ти в проектосъвета.

- Аз също, както конфедератите преди малко, ще се оттегля, за да се консултирам с колегите си от ръководството на планетарната армия - обяви генералът, след което посегна към бутона за изключване и изчезна от екраните на медицинаристите, оставяйки след себе си кратка следа от бели снежинки.

„Не си представях нещата точно така - замисли се Ореши във внезапно настъпилата в кабинета му тишина. - Не би било проблем някой от тримата или даже и тримата да си направят отвод - опита да се самоуспокои. - Истинско бедствие би било обаче, ако предлаганите от мен промени - или някакви други подобни на тях - бъдат отхвърлени!“

- Важното е, Сиди - сякаш прочел мислите му се обади проф. Хасан Акбар, - че предлаганите от теб промени като цяло не се оспорват от никого.

- Пък и как да бъдат оспорени?! - потвърди д-р Крол. - Каква би била алтернативата им?!

- Все пак, Сиди, да отбележа, че имаше достатъчно време да ни информираш за предложенията си по-рано, та да можем да ги обмислим - изгледа го остро Короленко. - Това с особена сила се отнася за нас, включените в планирания от теб проектосъвет.

- Записах обръщението, което видяхте преди малко, едва тази сутрин - призна Ореши. - До преди седмица таях плаха надежда, че чак толкова драстични промени може и да не се наложат. Залялата планетата протестна вълна обаче се оказа толкова мощна и масова, че стигнах до баналния логичен извод при настоящите условия, че едничкият начин да се справим с нея е...

- Като я „яхнем“? - довърши вместо него Цвинглер.

- Именно - кимна в съгласие с него Ореши.

- Освен ако не сме закъснели прекалено много - вметна Акбар.

- Нека изчакаме конфедератите и военните да вземат решенията си и едва тогава да... - започна Ореши, ала бе прекъснат насред изречението от възстановяването на връзката с Торонто.

- Никой от нас не възразява - веднага пристъпи към въпроса Пинеда - представителят ни в планирания от теб проектосъвет - при това изгледа твърдо Ореши - да е Цяо. В последна сметка би могъл да е всеки от нас, нали? Освен всичко останало - добави, - той - кимна към китайския си колега - не е от Европа, което, поне донякъде, би балансирало представителството между стария континент и останалия свят. Все пак - леко смръщи чело - съм длъжен да изразя нашата, на конфедератите, неудовлетвореност от факта, че не бяхме уведомени предварително за намеренията ти.

- Дълго се колебах - обясни Ореши - и едва тази сутрин записах обръщението, което чухте. Съгласете се всички - опита да се оправдае, - че да се вземат толкова революционни решения в тъй сложна ситуация съвсем не е лесна работа.

- Съгласни сме с решенията ти не защото са достатъчни, а защото са най-малкото, което може да се направи в момента - изтътна с провлечения си глас северноамериканският представител на конфедератите Уилям Харисън. - Мен ако питате - обърна се към всички, - в добавка поне частичното възстановяване на държавните граници в пределите на Медицинарията е не само препоръчително, а направо задължително. При това колкото по-скоро се случи, толкова по-добре.

- Но това би означавало да се постави под въпрос половинвековният основан върху медицинската експертиза глобален политически ред! - възрази проф. Акбар. - Да не би да искате това, а не друго, г-н Харисън?!

- Г-н Харисън искаше да каже - отправи мигновен предупредителен поглед към същия френската представителка в ръководството на Конфедерацията Катрин Верние, - че протестите от последните две седмици обезпокоително често и в обезпокоително голяма доза съдържат националистически послания и че, съответно, няма как да не се съобразяваме с този факт.

- В последна сметка - натисна още мъничко испанският представител в ръководството на Конфедерацията Франциско Гайо - ако народите на планетата желаят да възстановят някаква версия на съществувалите до преди 50-60 години държави, няма как да ги възпрем, нали?

- Ами ако се окаже, че тъкмо „инсталирани“ от вас сред протестиращите елементи подклаждат тези националистически настроения?! - остро го изгледа Крол.

- За да се окаже, трябва да се докаже - вдигна ръка в помирителен жест Пинеда. - А това просто няма как да стане, понеже, заявявам го възможно най-отговорно, никой от нас, намиращите се в тази стая - при тези си думи обгърна с поглед колегите си, - няма нищо общо с подклаждането на какъвто и да било национализъм сред която и да било част от обществото! Да се твърди противното - изгледа остро медицинаристите един по един - е клевета и ако тя се превърне в официална ваша, на медицинаристите, позиция, може да се почувстваме принудени да се обърнем към Глобалния административен съд.

- Моля, господа - намеси се Ореши, - не се дърлете за глупости! Поводът, по който сме се събрали тук, е прекалено важен, съдбоносно важен - коригира се, - та да си позволяваме да се „отплесваме“ по незначителни теми! Днес под въпрос е поставена самата...

Тук бе прекъснат от завръщането на генерал Щрудел, който точно в този миг се появи на екраните на присъстващите.

- Колегите ми от ръководството на планетарната армия - започна веднага - не възразяват да вляза в проектосъвета ти, Сиди. Всички ние обаче - уточни, - и седмината, и аз, и началниците на генералните началник-щабове в Европа, и в Латинска и Северна Америка, и в Азия, и в Африка, и в зона Океания обаче имаме едно условие.

- Май се досещаме какво ще да е то? - подсмихна се немската представителка в ръководството на Конфедерацията Кийти Акерман.

- Да - подкрепи я австралийската й колежка Маргарет Робъртс.

- Искате - облече в думи непроизнесеното от двете Ореши - да отпадне правилото „60 на 40“.

- Именно - кимна Щрудел. - При това - лека усмивка докосна устните му - няма да ти се налага да променяш словото си, понеже споразумението ни за „60 на 40“ е конфиденциално.

- Може би - смотолеви Ореши, внезапно обзет от някакво необяснимо притеснение... - Може би - повтори - не би било несправедливо да помислим за това.

- Не просто да помислим - изгледа го твърдо Щрудел, - а да го направим. В противен случай ние, военните, ще продължаваме да полагаме максимални усилия да гарантираме мира и отстрани, разбира се, но, опасявам се, не чак толкова ефективно, колкото ни се иска.

- Не знам защо, генерал Щрудел - изгледа го с присвити зеници Акбар, - но току-що изреченото от вас ми прозвуча като заплаха.

- Не, г-н Акбар - рязко се приведе към монитора Щрудел, - не, дами и господа медицинаристи, не, дами и господа конфедерати. Заплаха за мира са не думите ми, а безобразията, извършвани както на 5 май, така и по време на протестите след това, от контролираните от медицинаристите полицейски сили! Ако имахме по-солидно присъствие по площадите и на Париж, и на Джакарта, и на Токио, и на Пекин, и на Сеул, и на десетки други места, голяма част от погромите, които станаха, просто нямаше да се случат! Знаете статистиката - изгледа ги един по един: - минимум над милион жертви и най-малко 5 милиона тежко ранени само за две седмици! И това при протестите само на някакви си 157 милиона по цялото земно кълбо! Нека ви припомня, че контролираните от Медицинарията и тези под наш контрол въоръжени сили по площадите от 5 май до днес са в съотношение 75 на 25%! Ами ако протестиращите бяха не 157 милиона, а, което съвсем не е невъзможно да се случи, примерно 300 милиона или дори 500 милиона?! Тогава колко ли щяха да бъдат загиналите и пострадалите?! А, дами и господа, колко?!

Настъпи неколкосекундна тишина, нарушена от Ореши:

- В последна сметка не намирам нито един аргумент - обърна се той към колегите си в кабинета си - да не удовлетворим това искане на военните. Трябва да признаем, че нито веднъж до момента те не са постъпвали в разрез с нашите, на Медицинарията, решения. Това в особено голяма степен важи за времето, през което главнокомандващ на планетарната армия е генерал Щрудел.

Останалите медицинаристи кимнаха в съгласие, макар че в киманията поне на Крол и Акбар се долавяше известна неохота.

- Това е технически въпрос, дами и господа - намеси се италианският представител в ръководството на Конфедерацията Джовани Донатело. - Ако вие, медицинаристите и вие, военните, сте на мнение, че така ще се гарантира най-пълно мирът, ние, конфедератите, няма какво да възразим.

- Да го решим тогава - посегна към бутона за гласуване Ореши. Миг по-късно осемнадесет зелени светлинки потвърдиха промяната в съотношението между контролираните от медицинаристите и военните въоръжени сили от 60 на 40 в 50 на 50.

- Сега - пръв се обади след гласуването руският представител в ръководството на Конфедерацията Игор Глухин - не би било зле да обсъдим предложеното от теб, Сиди, пълно изолиране от останалия свят на заразните зони заедно с всички там.

- По-специално - добави Крол - положението на намиращите се в момента в тези зони ловци на въдворенци.

- Както всички знаем, нелегално намиращите се на територията на Медицинарията неваксинирани бивши обитатели на заразни зони са поне няколко милиона, ако не и повече - факт, който, меко казано, сериозно застрашава здравето и живота на гражданите й - обясни Ореши. - При това - добави - съм убеден, че единственият начин тези нелегални нахлувания да престанат, е тоталното изолиране на заразните зони от останалия свят с цената на всичко. Моля, ако имате по-конструктивно предложение - разпери ръце, - заповядайте.

Нямаха. Затова и предложението му за пълно изолиране на заразните зони от останалия свят бе прието единодушно.

- И какво? - осведоми се латиноамериканският представител в ръководството на Конфедерацията Хосе Хименес. - Значи медицинариумите ще „свият“ дейността си до тази на обикновени ваксинационни центрове?!

- А вие какво предлагате, г-н Хименес? - контрира Ореши. - Боя се, че поне на този етап единственият начин Медицинарията да остане едно поне относително безопасно за живеене място е потокът на въдворенци към нея просто да престане напълно.

- Значи да поемем риска много от медицинариумите да фалират, така ли? - осведоми се Цвинглер.

- Можем значително да завишим сумата за периодичната ваксинация - предложи Крол.

- Защо да не я удвоим? - добави Акбар. - Едва ли не биха се намерили пари за това?

- Биха, разбира се - потвърди Ореши. - Просто ще разпоредим сумата за една годишна ваксинация на гражданин на Медицинарията да се повиши от един на два корондола и готово.

- Струва ми се - вдигна глава Короленко от електронния си тефтер, в който записваше нещо, - че огромна част от медицинариумите или биха фалирали, или биха кретали безперспективно, ако не упеторим сумата, а не само да я удвоим.

При това вдигна тефтера си, за да може всички да се запознаят с изчисленията й.

- Да - призна Ореши, - бихме били леко на ръба, но и с такова повишаване би трябвало да успеем да се справим, па макар трудно.

- Сигурно ли е, че не бихме били на червено ако сумата е не 5, а 4 корондола на ваксиниран? - осведоми се Верние.

- В общи линии - да - потвърди Ореши.

- Да гласуваме поставянето в пълна изолация на заразните зони тогава при четворно повишаване на сумата за периодично ваксиниран, която да бъде изплащана на медицинариумите! - предложи Пинеда.

Оказа се, че всички са съгласни.

- Остана да обсъдим само още един-едничък въпрос - заяви Робъртс, - а именно как ще процедираме с параграфа „Бяло петно“.

- Подготвил съм организацията на начина, по който фактът за наличието на такова да бъде оповестен - разкри Ореши. - Сега остава само да се съгласите с въпросния начин.

- А той е? - присви зеници Айвази, впивайки строг поглед в него.

- Утре петдесет и двама служители в общо осем медицинариума - 5 в Европа и 3 извън нея - на нарочна, уж спонтанно организирана от самите тях, пресконференция в Берлин ще признаят, че началниците им и/или определени посещавали медицинариумите ловци на въдворенци вместо да връщат последните в зоните им ги разстрелват с лъчеви пистолети.

- Явно въпросните петдесет и двама служители са солидно компенсирани - отбеляза очевидното Гайо.

- Меко казано - потвърди Ореши. - Всеки от тях ще получи по един милион корондола, съгласявайки се да остане за цял живот заедно с цялото си семейство в безвъзмездно предоставено му от Медицинарията огромно жилище с широко дворно място на контролирани от нас пикантни островни територии.

- Добре измислено - кимна Харисън.

Решението и по този въпрос бе прието с единодушие, след което Ореши разпусна последната ръководена лично от него среща между медицинаристи, политици и военни. За известно време остана във връзка само с Щрудел, за да обсъдят как точно два милиона служители на контролираната от медицинарията полиция да се влеят в редиците на командваната от генерала планетарна армия.

* * *

Неделя, 19 май 2103, 18.00 по Гринуич, едновременно излъчване по Планетарната медицинарска холовизия във всички точки на света

Точно в 17.59.45 по Гринуич всички холовизионни екрани на вълните на Планетарната медицинарска холовизия навсякъде по света потъмняха за няколко секунди, след което „оживяха“ с образа на председателя на Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария доц. Сидар Ореши.

- Уважаемо човечество - започна той, - приятели! Ние, висшите представители на Всеобщата глобална медицинария, никога не сме крили от вас каквато и да било информация нито за случващото се на цялата територия на планетата ни, нито за собствените си решения, колкото и болезнени или непопулярни понякога да са те.

Уви - внезапна сянка от тъга „се спусна“ над лицето му, - всички или поне огромната част от вас многократно са гледали кадрите от случилото се на много места по света по време на празненствата на 5 май и особено, трудно ми е дори да го помисля, камо ли да го изрека, тези от касапницата около Триумфалната арка в Париж. При това, съзнавайки отговорността си за огромното количество погубени животи по време на размириците тогава, реших, че би било проява на вероломство спрямо установения преди половин век в името на живота и здравето на всички хора на планетата глобален политико-медицински ред да продължавам да изпълнявам длъжността, на която съм в момента. Ето защо, оттегляйки се от нея, постановявам следното:

1) Назначавам на освободеното от мен място Висш планетарен политико-медицински съвет с трима равноправни представители, а именно един медицинарист, един политик и един военен, в състав съответно проф. Александра Короленко, г-н Цяо Тан и върховният главнокомандващ на планетарната армия генерал Ян Щрудел.

2) Разпореждам незабавно прекратяване лова на въдворенци, поставяйки заразните зони в абсолютна изолация спрямо територията на Медицинарията. Следователно, от този момент нататък всякакво движение от заразните зони към територията на Медицинарията, независимо от повода за извършването му, става незаконно, като евентуалните предприемащи такова ще бъдат наказвани с цялата строгост на закона, включително, ако няма друг начин да бъдат спрени, със смърт.

3) Нареждам медицинариумите, които по гореспоменатата причина няма да ваксинират въдворенци, да бъдат преоборудвани в центрове за периодична годишна декатронна ваксинация на граждани на Медицинарията, като сумата, която им се изплаща за едно ваксиниране, да нарасне от един на четири корондола.

4) Разпореждам поради възникналите основателни съмнения за наличието на територията на Медицинарията на мнозина, вероятно милиони, неваксинирани бивши обитатели на заразни зони, в период от една година, считано от утре, цялото население на същата да бъде ваксинирано, като отказващите да се ваксинират незабавно да бъдат отправяни към избрана от тях заразна зона.

5) Нареждам всички съмнения за неправомерно отношение към въдворенци в медицинариумите било от страна на техни служители, било от страна на ловци на въдворенци, да бъдат най-щателно разследвани и виновните да бъдат наказани с цялата строгост на закона.

Толкова от мен, драги приятели. Сега пред вас ще застане членът на новосформирания Висш планетарен политико-медицински съвет проф. Александра Короленко, която ще ви приветства от името на новото планетарно ръководство на Медицинарията.

Изрекъл това, Ореши махна с ръка, след което образът му изчезна от екраните и незабавно след това бе заменен от този на жена на средна възраст с живи проницателни очи и открито лице, която поде с тих, ала повелителен глас:

- Уважаеми съграждани! И аз, и двамата ми колеги от новосформирания Висш планетарен политико-медицински съвет, изцяло заставаме зад думите на току-що оттеглилия се от поста си многоуважаван от нас доц. Сидар Ореши. Приветстваме смелостта му да вземе решенията, които обяви пред вас. Потвърждаваме, че изцяло стоим зад тези решения и че ще ги отстояваме с цената на всичко, ако се наложи и на живота си. Единственото, което ни интересува, драги съграждани, е справедливото отношение към всеки от вас и безопасността за всеки от вас. С тези две неща компромис никога и по никакъв повод не ще правим. Очаквайте нови промени в организацията на живота в Медицинарията все в името на справедливостта и сигурността.

Това е засега от нас, новото ръководство на Медицинарията. До много скоро, когато, сигурна съм, ще докажем недвусмислено и категорично, че непоколебимо и неизменно сме на ваша страна!

Изрекла това, Короленко чаровно се усмихна, след което изображението й изчезна от екраните на Планетарната медицинарска холовизия, бивайки заменено от програмата на всяка от местните медицинарски холовизии.

* * *

Берлин, понеделник - 20 май 2103

- Първо да ви се представя - откри пресконференцията на група медицинаристи пред препълнилите конферентната зала над 800 журналисти около 40-годишен мъж с вече начеваща да се прошарва коса и кацнали на месестия му нос очила с дебели стъкла. - Казвам се Тото Маноли и съм служител в един от миланските медицинариуми. Дълго време не смеех да разкрия чудовищните престъпления, извършвани в медицинариума ми под страх от една група ловци на въдворенци, които, след като ни предоставяха за ваксиниране групи такива, след края на ваксинацията особено много държаха тъкмо те, а не медицинаристите, на които това им е работата, да отправят невъдворяемите към заразните им зони. На петия път, когато това се случи, ги проследих и, о, каква мъка ме обхваща само докато го изричам, приятели, видях как отведоха под дулото на лъчевите си пистолети двадесет и двамата невъдворяеми в една гориста котловина и как там..., господи..., о..., ужас..., как там хладнокръвно ги разстреляха! А сред тези двадесет и двама невъдворяеми - разплака се със сълзи - имаше и три съвсем малки дечица, едното от които - ненавършило и годинка бебе!!!

Дълго време не смеех да споделя това с началника си, ръководителя на медицинариума, чийто служител съм, а именно г-н Пауло Амброзио, но накрая се осмелих и ето ни с него тук, пред вас, за да разкрием ужасяващата истина за злодейството, извършвано от ловците на въдворенци, вероятно понякога и в кървав съюз с безсъвестни медицинаристи!...

След него се изказа и споменатият му началник, който също проля някоя и друга сълза. Сетне последваха още 7 подобни истории на медицинарски служители от цял свят и когато два часа и половина след началото на пресконференцията същата бе закрита, огромната част от проследилите я, а това значи не по-малко от 5 милиарда души, вече или знаеха, или усещаха, че за пореден път в човешката история светът е започнал драматично да се променя.