Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков

Глава седемнадесета

„Понякога заговорниците се оказват в капана на собствената си мания. Заговорничейки пропускат да калкулират, че някой друг може да прави същото спрямо самите тях. Толкова са уплашени от безобразието, което вършат, че не допускат - или поне го правят по изключение, - че не са единствените безобразничещи хора в света! Тогава стават толкова уязвими, че дори най-лекият „полъх“ може да „срине“ „картонената“ им „кула“, при това - из основи и - което е най-важното... - завинаги.“

Мигел Уртадо, „Убежището на блуждаещия безпочвеник“ - ноември 2133

Найроби - петък, 7 юни 2103

- Колко? - осведоми се водачът на местния клон на африканския отдел в Планетарната политическа конфедерация Угило Багаса.

- 946 - бе краткият отговор на помощника му Йоби Гонголи.

37-годишният Багаса с черно като въглен вечно потно лице и непрестанно трескаво въртящи се в орбитите си пламтящи очи наново - за кой ли път - обгърна претъпкания с натъпканите като сардели хора бивш оръжеен склад, бръсвайки пак потта от челото си. Сетне отново се обърна към Гонголи, фиксирайки го със строг поглед:

- Сигурен ли си за часа?

- Напълно - отривисто кимна 46-годишният Гонголи, чиято кожа бе едва доловимо по-светла от тази на Багаса, ала чийто поглед, подобно на неговия, също бе твърде неспокоен, демонстрирайки при това леко обидено изражение. - Мога да помня до 2, шефе.

- Значи трябва да остават 5 минути - отбеляза очевидното Багаса. - С холофонната връзка всичко е наред, нали, Фили?

- Наред е, шефе - потвърди 42-годишната Филаса Абоджа, върху чието кафяво лице се четеше отегчение, а в строгите й блестящи черни очи с гъсти ресници - едва доловимо, ала все пак достатъчно ясно осезаемо високомерие. - В мига, когато се свърже - допълни, - холофонното му изображение ще се появи пред очите на всички.

- Ако нещо се издъни, ще е цяло бедствие - опита да оправдае обзелата го нервност Багаса, бръсвайки наново потта от челото си. - И двамата знаете, че никак не бе лесно само за седмица да съберем тука всичките тия хора от цяла Африка.

- Няма, шефе - опита да го успокои Гонголи. - Нищо няма да се издъни. Ако имаше проблем, досега Беди да ни бе уведомил.

- Ти пък! - изгледа го остро Абоджа. - Веднъж говори с него и вече го наричаш на малко име!

- Самият той ми каза да го наричам така! - чистосърдечно си призна Гонголи.

- Не е време за задявки! - сряза ги Багаса, измервайки ги с остър поглед. - Йоби - осведоми се, - не се ли сещаш за нещо в разговора ви с Айвази, което да хвърля яснота относно повода за това спешно свикване на водачите на всички клонове в африканския отдел на Конфедерацията?

- Единственото, за което се сещам - вдигна рамене Гонголи, - са масовите вълнения и тук, и - доколкото всички сме информирани - навсякъде по света.

- Предполагам - изсмя се Абоджа, - че ще ни „свие перките“.

- В смисъл? - не я разбра Багаса.

- В смисъл, че ще ни „дърпа ушите“ за многото случаи на открити стълкновения с медицинарските власти - опита да я допълни Гонголи.

- Открити стълкновения ли?! - изсмя му се Абоджа. - Просто открити стълкновения, така ли?! Ако наричаш просто някакви си „открити стълкновения“ вероломствата със - засега - само малко над 700 жертви, какво ли би трябвало да наричаш „метеж“?!

- Виж какво, Фили - стрелна я с остър поглед Гонголи. - Ако имаш някакъв проблем с мен, моля те, кажи ми какъв е, та да знам и аз!

- Ама вие пак ли! - вече истински разярен заби Багаса юмрук в стената, на която се бе облегнал. - Колко пъти ви помолих поне днес да не...

В този момент лампите в сумрачното помещение примигнаха, чу се неколкократно припукване и във въздуха пред погледите на присъстващите изплува изображението на самия африкански представител в Планетарната политическа конфедерация Абеди Айвази.

- Приятели! - ревна по мегафона Багаса, тутакси забравяйки за дребните си спречквания с двамата си помощници. - На крака, за да приветстваме нашия главен вожд и пътеводна светлина във всичките ни дела многоуважавания от всинца ни Абеди Айвази!

Още преди да приключи с този си призив присъстващите като един скочиха на крака и започнаха гръмко да аплодират човека от холофонното изображение, крещейки в екстаз:

- Ай-ва-зи! Ай-ва-зи! Ай-ва-зи!...

- Благодаря - леко хладно прекъсна аплаузите приветстваният. - Надявам се да продължавате да бъдете също толкова възторжени и след онова, което имам да ви кажа. Преди това обаче да видим кои са тук и кои ги няма.

- Налични - 946 - включи се Гонголи, - отсъстващи - 265. Пращам ви сводката.

- Беди, а?! - едва помръдна насмешливо устни Абоджа, когато погледите им се срещнаха, при което той леко се изчерви, отклонявайки своя. Не достатъчно бързо обаче, за да остане незабелязана от нея кратката злобна искра в очите му.

В продължение на няколко минути, по време на които присъстващите пазеха (почти) гробна тишина, Айвази преглеждаше току-що изпратената му от Гонголи холограма. Сетне, щом вдигна глава, погледите на всички се приковаха върху него.

- Приятели - започна тихо, ала не и без да позволи да проличи предупредителната нотка в гласа му, - свиках ви, за да изгладим едно недоразумение, което е прекалено важно, та да бъде пренебрегнато. Когато вечерта на 20 май, непосредствено след берлинската пресконференция, на която бяха разкрити чудовищните дела на някои от ловците на въдворенци, нашият приятел и сподвижник - при това погледна към нещо в скута си, приличащо на лист хартия - Йоби Гонголи се свърза с мен, за да запита какво да се прави в новосъздалата се ситуация, какво му отговорих? Моля Ви, приятелю Йоби, припомнете ми!

- Ами..., г-н Айвази..., казахте ми..., ами..., казахте ми..., такова...

- Казах ти - рязко смени учтивата форма с фамилиарна Айвази, прекъсвайки обърканите му слова, - казах ти - натърти - да създадете такава организация, че протестите навсякъде да са мирни. Казах ти - повиши тон - да няма дори минимални прояви, повтарям, дори минимални прояви на физическо насилие. А? Така ли беше, приятелю и съмишленико Йоби?!

- Аммми..., д-д-д-а... Т-т-така к-казахте.

- И какво от това, че го бях казал?! - вече мощно прогърмя гласът на холофонното изображение в средата на претъпканото с хора огромно помещение. - Бе ли изпълнено?! А, приятелю Йоби, изпълнихте ли нареждането ми?!

Отговорът, както можеше и да се очаква, бе тишина - „оглушителна“, „стресната“, почти „ужасена“ тишина!

- Според постъпилата при мен информация - продължи Айвази - до снощи вилнеещите из цяла Африка новосформирани банди са станали причина за смъртта на - пак погледна към нещото като лист в скута си - 728 души и за раняването на над 3 000! Това - стрелна присъстващите с остър поглед - не ми прилича на липсващо физическо насилие. А на вас?

- Не сме ние, г-н Айвази! - извика някой от присъстващите.

- Правим всичко възможно да ги спрем, повярвайте ни! - присъедини се към него друг.

- Обясняваме им - уточни трети, - че това може да навреди на каузата ни, но...

- Стига оправдания! - шибна ги като камшик мощното гласище на Айвази. - Тия, които не са успели да се справят, ще бъдат отстранени от организацията. Същото, разбира се, ще сполети и - погледна към изпратената му от Гонголи холограма - 265-те неявили се тук днес.

- Простете, г-н Айвази - намеси се Багаса, ползвайки се от предимството да разполага с мегафон, - но и Господ да слезе от небесата, не може да потуши огромния гняв на хората след като разбраха за диващината на някои ловци на въдворенци!

- Вие не сте Господ - за пореден път се консултира с листа в скута си Айвази, - нали, г-н Багаса? Не сте, нали?

Отвърна му единствено буквално „пращящата“ от напрежение тишина.

- Вие, редовите служители в африканския отдел на Планетарната политическа конфедерация - изви се в кресчендо гласът му, - трябва да сте не Господ, а несъпоставимо по-ефективни от които и каквито и да било богове! Не - предвари евентуалните възражения, - това не е нито мнение, нито метафора, нито Дявол знае още каква друга евфемистична дивотия! Ефективността ви действително трябва да бъде абсолютна, повтарям: АБ-СО-ЛЮТ-НА! Само ако е такава бихме имали някакъв шанс срещу Медицинарията, при това твърде малък, прекалено малък, катастрофално малък!...

- Правим възможното, г-н Айвази - положи максимални усилия да овладее накипелия си гняв Багаса.

- Да правиш само възможното никога, ама наистина съвсем никога, не е достатъчно, г-н..., ъъъ... - за кой ли път светкавично се консултира с листа в скута си Айвази, - Багаса! Поверил съм ти ръководството на цялата организационна дейност на отдела - изгледа унищожително внезапно свилия се до стената като бито псе Багаса. - Всички тук ще потвърдят - продължи с нарастваща мощ в гласа си, - че е повече от очевидно, че, меко казано, не се справяш със задълженията си. Впрочем нека тези, които са убедени в обратното, да вдигнат ръка.

Разбира се, че никой не вдигна ръка, освен самият Багаса, при това твърде плахо и несигурно. Авторитетът на Айвази сред тези хора бе наистина огромен - впрочем почти толкова огромен, колкото и страхът им от него...

- Свали си ръката, псе! - демонстрира вече истинска ярост Айвази. - Късно е за оправдания! Ако не друго, не проумявам защо не си вършиш работата сам, а - при това отправи поглед към почти примрелия от страх Гонголи - я възлагаш на подчинените си! Е добре - „отсече“ накрая. - Именно тям, на подчинените ти, възлагам да сторят с теб необходимото, без да проявяват милост! От този момент насетне вече не оглавяваш клона ни в Найроби. За такъв назначавам - неколкосекундно мълчание, вероятно с цел нагнетяване сред присъстващите на очакване..., - за такъв назначавам - повтори, пак хвърляйки поглед към листа в скута си... - Йоби Гонголи.

Смайването на присъстващите от тази извършена за броени секунди смяна на върха бе толкова огромно, че мнозина от тях изобщо не чуха рукналия навън точно в този момент екваториален порой!

Няколко минути преди това, още докато Айвази разглеждаше данните от изпратената му от Гонголи холограма, Филаса Абоджа започна изтеглянето си от помещението. Придвижваше се бавно и предпазливо, ала не твърде бавно и не прекалено предпазливо, та да помисли някой, че върши нещо нередно. Намерението й бе да напусне бившия оръжеен склад през задния вход. Затова се бе насочила към задната част на помещението.

„По дяволите! Прекалено гъсто е! - каза си, щом приближи изхода. - Рангът ми в отдела обаче - реши - ще ми свърши работа.“

При това, побутвайки хората пред себе си, започна настойчиво да им сочи стикера върху предната част на тениската си, обозначаващ ранга и позицията й в африканския клон на Планетарната политическа конфедерация, като същевременно им правеше знаци, че спешно й се налага да излезе. Предизвика леко раздразнение, разбира се, но тези пред нея се разстъпиха достатъчно, за да я пропуснат. И ето, най-сетне озовала се пред вратата, тя натисна дръжката и се намери на малката уличка зад бившия оръжеен склад под отрупано с черни облаци небе, от което точно сега рукна „дежурният“ следобеден порой. Облекчението й бе толкова огромно, че, хуквайки под струите на шибащия я порой реши, че той е най-прекрасното нещо, което някога й се бе случвало! Не погледна назад. Знаеше, че скоро, може би още в следващите няколко секунди, сградата, която бе напуснала, ще се превърне в касапница.

В този момент за кой ли път през съзнанието й се стрелна споменът за случилото се преди 3 дни и тя - както винаги, когато го „възкресяваше“ - потръпна с всичките си сетива! В качеството си на детайлно запозната с последния „писък“ на модата в сферата на информационните и комуникационни технологии заемаше поста заместник-ръководител в местния клон на Планетарната политическа конфедерация с ресор отговорник по техническото обезпечаване на комуникационните канали в организацията. Преди 3 дни - на 4 юни - за пореден път бе опитвала да декодира холофонния канал за връзка с Абеди Айвази. Правеше го за спорта. Просто искаше да установи дали въпреки максималната степен на подсигуряване на връзката с лидера на африканския клон в Конфедерацията същата наистина - както твърдяха специалистите - не може да бъде подслушана.

И ето, съвсем неочаквано потокът на редящите се в поредната холограма числа внезапно бе секнал и, макар да не се бе появил образ, тя бе чула съвсем ясно гласа на Айвази. Сигурна бе била, че е неговият. Толкова често го бе слушала по медиите, а и няколко пъти - когато трябваше да предава съобщения до един или друг клон в африканския отдел на ППК - на живо, че просто не можеше, нямаше начин да го сбърка.

Разбира се, че се бе заслушала в думите на Айвази. Той тъкмо бе казвал следното:

- Да, след 3 дни, в петък в два следобед. Едва ли ще бъдат там всички. Очаквам обаче да се съберат минимум 75-80% от водачите на местните клонове. Ще се възползвам от обстоятелството, че връзка с мен установи не предводителят на клона ни в Найроби, а един от заместниците му, за да предизвикам смут сред тях. Останалото е ваша работа. Най-добре би било да ги очистите до един. Изобщо няма да са готови за внезапна атака, гарантирам ти, и ще можете да ги изтребите като пилци!

Бе последвало около половинминутно мълчание, нарушено отново от Айвази:

- Какво ти мъмрене, човече! Медал, медал ще получиш за тая операция! Какво говоря - може и в службата да те издигнат! А що се отнася до парите, 50-те бона ще са в сметката ти веднага след успешното провеждане на операцията. Видя, че нямаше проблем с първата петдесетачка, така ще е и сега.

Нова порция мълчание, последвано пак от гласа на Айвази:

- Това не те интересува. Основанията ми са си моя работа. За теб е важно - впрочем сам ми го заяви - да си получиш парите, нали така...

„Уви - почти бе изпаднала в ступор Абоджа, - човекът, с когото говори Айвази, не може да излезе на фокус, пък и не го чувам! Моментално обаче ще стартирам проверка - бе решила, като пръстите й вече светкавично пробягваха по пулта пред нея - и най-много след 5-6 часа ще имам яснота по този въпрос.“

Яснотата бе дошла малко по-късно - след цели 8 часа, като се бе оказало, че събеседникът на Айвази е не друг, а... един от чиновниците в контролираните от Медицинарията сили за опазване на обществения ред в Найроби!

Междувременно пороят се изливаше толкова плътно, че Абоджа едва виждаше пред сами себе си! Ориентира я „назъбеното острие“ на поредната мълния, последвана почти веднага от разнищващ костите оглушителен гръм. При това, озовала се на една от централните улици в града, тя свърна по наводнения тротоар и - вече по-бавно - се запъти към шибаната от дъжда кабинка на една от спирките на обществения транспорт.

Малко преди започването на пороя актьорите, нарочно наети от ръководството на местния клон в африканския отдел на Планетарната политическа конфедерация да имитират доста шумно провеждането на вуду церемония пред гореупоменатия бивш оръжеен склад с цел да скрият от любопитни очи и уши - и по-специално от тези на медицинарските власти - извършващото се вътре, се запътиха към един близък ресторант, където да се приютят, похапвайки, докато дъждът спре. Едва потеглили обаче, се намериха обкръжени от плътен полицейски кордон, който, въпреки острите им протести, ги подкара към най-близкото полицейско управление. В същото време няколко десетки други полицаи със самото рукване на пороя възлязоха на улицата пред бившия оръжеен склад и с насочени напред автомати в идеален синхрон го обкръжиха. Бяха в пълна бойна готовност. Оставаше само да получат сигнала за светкавичната атака, за да я започнат на секундата.

Това бе моментът - да припомним, - в който Айвази бе наредил смяната на върха в местния клон на африканския отдел в Планетарната политическа конфедерация. След като бе сторил това, той бе обгърнал почти хилядната си аудитория със строг поглед, подир което, махвайки им отривисто с ръка, рязко бе прекъснал връзката.

- И какво сега? - вербализира мислите на останалите един от присъстващите, обръщайки се към Гонголи и сочейки изпадналия в шок Багаса. - Ще го убиеш ли?

- Н-н-н-алага с-се - изпелтечи новоназначеният за водач на местния клон на африканския отдел в Планетарната политическа конфедерация, пъхайки треперещата си като лист десница в джоба си и изваждайки оттам пистолета си. Последният обаче, докато го насочваше към бившия си шеф, се изплъзна от плувналите му в пот от напрежение пръсти и изтрака на пода, което предизвика хихикането на някои от присъстващите. В следния миг човекът, до когото бе паднало оръжието, го изрита встрани, застана пред Багаса и, прикривайки го с тялото си някак прекалено демонстративно, отправи гневен поглед към Гонголи, заявявайки:

- Г-н Багаса ни ръководи умело повече от десетилетие! Нему ли ще вярваме или на някакъв си изтупан чиновник, който никога не си е цапал изнежените ръчички с истинска работа?!

- Смърт за предателя Гонголи! - изкрещя някой.

- Да изкормим това леке за назидание на ония горе! - добави друг.

- Да - обади се трети. - Сторим ли го, Айвази може и да прозре, че някой го подвежда!

- И Айвази е като другите! - извиси глас четвърти. - И той няма представа колко усилия ни коства да запазваме поне относителен мир между нашите хора и медицинаристите!...

- Кому да вярваме, ако не на г-н Айвази?! - разкрещяха се мнозина други. - Щом иска главата на Багаса, да му я дадем! Първият сред нас трябва наистина да е такъв, а не плужек с предателска душица!...

Докато страстите се нажежаваха с чувствителен превес на противниците му, Багаса бе сред първите, доловили някакви подозрителни шумове на фона на грохота от изливащия се порой. При това той и неколцина други инстинктивно се хвърлиха на пода ведно с посипалата се градушка от удари и по предната, и по задната порти. За броени секунди последните бяха разбити и през тях нахлуха десетки полицаи с насочени към множеството автомати! Превъртайки се на пода, Багаса видя как мнозина от присъстващите започват да се свличат на земята облени в кръв под открития по тях от снабдените със заглушители автомати кръстосан огън!

„Трябва да има предателство!“ - бе първото, което му хрумна и... последното, преди един рикоширал в стената „заблуден“ куршум да прекъсне „нишката“ на живота му.

* * *

Не бе изминал и час от момента, когато Айвази прекъсна връзката със събранието в Найроби и холофонът му настойчиво зажужа.

- Слушам, Уомбо - прие обаждането на чиновника в централната полицейска служба на Найроби.

- Може да са се измъкнали някои, но като цяло работата е свършена - докладва онзи.

- Какво значи „някои“? - свъси вежди Айвази. - Поне приблизително около колко са тези някои?

- Не повече от 20-30, предполагам - бе уклончив чиновникът. - Общият брой на ликвидираните е 924, ако можете да се ориентирате по него.

- О’кей, Уомбо - посегна да прекъсне връзката Айвази. - Очаквай парите в сметката си до часове.

Сетне набра нечий друг холофонен номер. Щом отсреща вдигнаха, нареди:

- Уомбо Китико, чиновник в централната полицейска служба на Найроби. Нужно е да се извърши чисто и да няма тяло. Остане ли дори една-едничка следа, не сме говорили.

След като прекъсна и тази връзка, Айвази си позволи да се поотпусне, изпушвайки 2 цигари една след друга.

„Разбира се, че рискът може да бъде минимизиран, но не и нулиран - повтори си за кой ли път. - Важното е, че новите предводители на местните клонове на отдела ми в Планетарната политическа конфедерация вече ще ми играят по свирката. Уви - наля си чаша уиски и я преполови наведнъж, - предшественикът ми, тоя непрокопсаник Вали Джунджури, е „пипал“ толкова меко и небрежно, че чак до днес - цели 20 години след като го замених поради напредналата му възраст - пагубните последици от некадърността му тегнеха над главата ми като гилотина! На всичко това обаче, надявам се - правеше всичко възможно да си повярва, - най-накрая окончателно и безвъзвратно сложих край. Пет години - върна се назад във времето, - цели пет години ми бяха нужни, за да подбера и внимателно да внедря в местните структури на отдела си възможно най-подходящите за целите ми хора. Сега - по устните му плъзна тънка и съвсем не безхитростна усмивчица, - сега само да щракна с пръсти и до последния като един ще сторят точно това, което съм им заповядал, при това без да питат защо им е заповядано! Искам ли да тласна черния континент към размирици, за не повече от седмица ще го подпаля от 4 страни. Искам ли да го умиротворя до степен, до която никога в обозримото минало не е бил умиротворяван, ще го постигна за броени дни.“

Разведрен от тези си мисли, Айвази допи уискито си и се зае с последна за деня проверка на кореспонденцията си. Допускаше - дори намираше за твърде вероятно - събитията да се развият със светкавична бързина. Едва ли обаче, реши, щеше да е чак толкова бързо, та да му попречи да прекара един незабравим уикенд в обятията на любимата си любовница.

* * *

На 8 юни по пладне северноамериканският представител в ръководството на Планетарната политическа конфедерация Уилям Харисън разглеждаше току-що изпратената му холофонна карта на разрастващите се протести в подопечния му район. Имаше от всичко - стълкновения между привърженици и противници на ежегодната декатронна ваксинация с общо 25 убити и 131 ранени, подпалени домове на ловци на въдворенци (общо 8 на брой с 10 загинали и 24 тежко обгорели), атаки срещу превозващи декатрон камиони (общо 4 с 2 жертви и 7 ранени), подпалени складове за съхраняване на декатрон (общо 5 с 12 загинали и 88 ранени), 28 демонстрации срещу декатрона и Медицинарията и 17 такива в тяхна подкрепа с общо 313 ранени и 12 455 задържани, нахълтвания в медицинариуми (общо 10 на брой с 9 жертви и 127 ранени), нападения над домове на служители в Медицинарията (съответно общо 35 на брой със 17 жертви и 162 ранени)...

„Да - потри доволно ръце, - трябва да се изчака още малко, още съвсееем, съвсем мъничко. Ако нещата продължават да се развиват с досегашния си темп, до броени дни - най-много до седмица-две - вече ще се чувствам достатъчно сигурен да обявя възстановяването на САЩ и Канада. Вярно - подсмихна се самодоволно, - без „ръмжене“ от страна на колегите ми в Конфедерацията няма да мине. То обаче - допусна - ще е твърде незначителен шум в сравнение с набиращия мощ „грохот“ на националните движения в подкрепа на възстановяването на някакъв вариант на междудържавните граници от преди времето на Медицинарията. Пък и, кой знае - надяваше се, - може би точно в този момент някои от колегите ми мечтаят за съвсем същото, за каквото и аз и вършат съвсем същото, което и аз.

* * *

Точно в 17 ч. местно време на 8 юни руският представител в Планетарната политическа конфедерация Игор Глухин се появи на холовизионните екрани на всички холофонни приемници на бившата територия на Русия.

- Здравейте, приятели! - усмихна се, ала в усмивката му се усещаше напрежение. - До нас, ръководителите на Планетарната политическа конфедерация - уточни, - пристигат тревожни сигнали. Ще кажете - демонстративно сложи пръст на устните си, - че в момента бившите руски територии съвсем не са най-размирните в света. „Вижте Африка“ - ще ме апострофирате. - „Вижте Северна и южна Америка, вижте Европа като цяло, вижте Азия, вижте зона Океания...“

- Така е, прави сте - продължи след като отпи от чашата с вода пред себе си. - В момента територията на бивша Русия е сред относително спокойните места в света. И тук обаче - леко свъси вежди, - и при нас обаче, положението съвсем не е розово. Само няколко факта - погледна към невидимата за зрителите холограма пред себе си: - 48 убити и 231 ранени медицинаристи, 15 нападнати и взривени камиони с декатрон с 19 жертви и 64 тежко пострадали, 21 превзети и оплячкосани медицинариума с 37 убити и 186 ранени, 142 случая на открито стълкновение с властите по време на демонстрации срещу Медицинарията с 24 загинали и 91 ранени, 46 нападнати домове на ловци на въдворенци с 14 загинали и 83 ранени...

- Нужно ли е да изброявам още? - запита се риторично, отпивайки наново от чашата с вода пред себе си. - Да, оценявам, разбира се, че го оценявам, че нашите - при това натърти на „нашите“ - територии, както вече казах, не са чак толкова размирни, колкото много други. Хайде обаче да станат още по-мирни! Хайде заедно да ги направим още по-мирни!

- Разбира се - вдигна ръка с цел да предвари евентуалните си невидими събеседници, - разбира се - повтори, - че напрежението е голямо. Разбира се, че промените и в Медицинарията, и в политическото ръководство на планетата в наше, на конфедератите, лице, няма как да не предизвикат вълнения сред гражданите. Разбира се, че извършваните без знанието на властите чудовищни неща в медицинариумите - при това положи максимални усилия да не се изчерви - трябва да срещнат решителен отпор. Разбира се, че всичко това е така. Нека обаче да не се превръщаме във варвари и да изчакаме съдебните органи да си свършат работата. Сами виждате, че и Медицинарията, и политическото ръководство на планетата, и самата планета като цяло, рязко и драматично сме потеглили към необратима промяна и че тази промяна по всяка вероятност е за добро. Нека не „прекършваме крехката й фиданка“ с никак неподхождаща нам, на цивилизованите хора, свирепа агресивност! Нека изчакаме! Да изчакаме съвсем мъничко! Убеден съм, че съвсем скоро и ръководството на Медицинарията, и всички останали, ще започнем да полагаме основите на ред, който да ни позволи да живеем далеч по-добре, по-свободно и по-справедливо, отколкото досега.

Веднага след като завърши речта си, Глухин се обърна към холофонното изображение на ръководителя на Конфедерацията Ернесто Пинеда с думите:

- Е, как беше, старче?

- Ще е било добре, ако даде резултат - напрегнато отвърна събеседникът му.

- Доколкото знам има колеги, които не се отнасят твърде радушно към произнасянето на такива прочувствени речи пред всичките си подопечни и особено към съдържащото се в тях послание - едва забележимо се подсмихна Глухин.

- Е - лекичко повдигна рамене Пинеда, - всички ще го сторят, щат-не щат.

- А ако не щат, ефектът от тия им наложени от ръководството, сиреч от теб, слова, не би ли могъл да се окаже отрицателен? - присви очи срещу холофонното му изображение Глухин.

- Всъщност, както сам прекрасно знаеш, това няма особено значение - повдигна вежди Пинеда. - Важно е - уточни - как Медицинарията интерпретира действията ни, а не какъв ефект върху подопечните ни ще имат те.

* * *

Малко преди 9 сутринта на 9 юни френската представителка в ръководството на Планетарната политическа конфедерация Катрин Верние бе сепната в съня си от звука на холофонно съобщение. Отвори го, разсънвайки се през широка прозявка. Едва след като го прочете втори път обаче, осъзнаването я „цапардоса“ като мокър парцал:

„В африканския отдел на Конфедерацията - гласеше съобщението - бе извършен преврат. В основата му е самият му предводител Абеди Айвази. Сега по всяка вероятност всички местни ръководства в отдела ни биват заменяни с такива, състоящи се изцяло от негови хора. Чрез тях той на практика разполага с безгранична власт над черния континент. Моля да бъдат взети всички мерки срещу него и сподвижниците му! В противен случай първо в Африка, а след това и из цял свят, биха могли да избухнат такива вълнения, които никой да не е в състояние да овладее!

Едно загрижено лице“ - гласеше подписът под текста.

„Ха сега, де! - рязко се надигна от кревата Верние. - Чий ли е този сигнал?! Със сигурност - отговори си - на човек, разполагащ с данните на подсигурения ми срещу подслушване личен холофонен канал.“

Още докато тези „паникьосани“ мисли „се блъскаха“ из главата й, се свърза с техническата служба във френския отдел на Конфедерацията с искане за проверка на неидентифицирано проникване в подсигурения й срещу подслушване личен холофонен канал. Оттам я увериха, че такова в подсигурен срещу подслушване холофонен канал е АБ-СО-ЛЮТ-НО невъзможно, но че, предвид настоятелната й молба, веднага се заемат да проверят. По-малко от час по-късно потвърдиха, че проникване няма - факт, който дълбоко я озадачи, ала който, ведно със случката с полученото неидентифицирано холофонно съобщение от „Едно загрижено лице“, поне засега реши да не споделя с никого. При това опита да активира съобщението наново. Каква бе изненадата й, когато установи, че е било изтрито.

* * *

Когато Филаса Абоджа напусна клуба за холофонни забавления, минаваше 6 сутринта на 9 юни. Бе й отнело повече от час да разкодира подсигурения срещу подслушване личен холофонен канал на някой - без значение кой - от ръководството на Конфедерацията. Обстоятелството, че бе този на Верние, а не нечий друг, бе чиста случайност. Сетне й трябваха още 15 минути да програмира необратимо изтриване на съобщението 10 минути след първото му отваряне и да заличи следите от проникването си. Уви - подсмихна се, - трябваше да плати за два часа, което й костваше цели 3 корондола (половината от тези, с които разполагаше при положение, че след бягството си - понятно - не можеше да тегли от сметката си). Реши, че с останалите 3 ще си гарантира ако не прилична, то поне някаква закуска. Едва след това, поне на полупълен стомах, щеше да пристъпи към действията, посредством които щеше да осигури анонимността си.