Между два свята
От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се захванех, нищо не ми споре́ше, често сядах и дори така задрямвах на дивана.
Колкото и работа да имах, умората надделяваше и посред бял ден просто си легнах в леглото. Заспала съм светкавично. След някакъв период от време започнах да осъзнавах, че искам да стана, уж съм будна, а всъщност не съм, полагах неимоверни усилия да надигна главата си от възглавницата, но нито една част от тялото ми не помръдваше, сякаш бях преминала в безтегловност над която нямах абсолютно никакъв контрол, само мозъкът ми работеше на сто процента.
„Умряла ли съм!? И то от някакво сърбящо гърло!? Ами умората, май трябваше да погледна малко по-сериозно на нещата!”
И докато въпросите в главата ми се блъскаха един през друг, чух гласове, които съвсем явно водеха някакъв спор. Все още не можех да се помръдна, но разбирах, че става въпрос за мен. Всъщност за моята душа! Започнах да треперя от страх и безсилие, съзнавайки, че е настъпил краят на земния ми път. Как децата ми ще приемат новината, че вече нямат майка, ами мъжът ми, това ще го съсипе! Тези мисли ме атакуваха жестоко, усетих, че плача, лицето ми гореше, а аз дори не можех да се помръдна. Господи, нима пътят към вечността е толкова кратък, сякаш вчера си мислех колко са далеч четиридесетте години, а за петдесетте да не говорим! Добре, че поне се случи в съня ми, без да се залежавам, не понасям мисълта, че мога да бъда в тежест на някого.
Внезапно всичко това премина и аз отново започнах да чувам гласовете, които продължаваха да ме оспорват, една част от тях ме обвиняваха за най-лошите неща от живота ми, тоест, всичките ми прегрешения бяха извадени на показ, но най-страшното бе да чуя, че ме обвиняват и за неща, които никога не съм вършила и си спомних цитат от Библията, където самият Иисус говореше за дявола така: “Той си беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.” /Йоан 8:44/
Тогава в моя защита започваше да говори една друга група,съвсем отчетливо, гласовете звучаха красиво и нежно, но се долавяше абсолютен авторитет. Те изреждаха всички мои добродетели, които навярно трябваше да покрият лошите ми дела. В главата ми изплува друг цитат от словото Божие, който гласеше, че „Любовта покрива много грехове”. /1 Петрово 4:8/ Започнах да прелиствам в мислите си и плодовете на духа, без които едва ли някой ще се спаси: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.” /Галатяни 5:22,23/
Любов имах в изобилие, умеех да се радвам дори и на нищожните блага в своя живот, радвах се и на чуждото щастие, не завиждах, а това ми носеше душевен мир. Ако трябва да бъда съвсем честна, дълготърпението понякога ми куцаше, но милосърдието никога не ми е било чуждо. Можех да се разплача дори и заради нещастието на съвсем непознати хора. За животинките пък изобщо да не говорим, хранех все що има бездомно и ако можех, бих приютила всяка нещастна душица под покрива си. Що се отнася до вярата, не помня такъв период от живота си, в който да съм била невярваща. „А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят.“ /Евреи 11 :6/ ...които Го търсят! Аз търсих ли те достатъчно, Господи!
„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата?” /Яков2:14/ Отново цял куп въпроси нахлуха в мен, страхувах се, дори треперех, чувствах, че не съм готова, но не можех да се върна назад, все още бях абсолютно неподвижна, а за душата ми се водеше ожесточен спор.
Нещо много силно изтрещя, уплаших се и за пръв път усетих, че помръдвам. Сигурно са се отворили вратите на ада и някой вече ме води натам, да, навярно е така, защото ставаше все по-горещо. Може би добродетелите ми са се оказали твърде малко. Но защо бе толкова тихо, чувах единствено собственото си дишане, което беше толкова учестено, че сърцето ми сякаш се канеше да изскочи извън собствените си предели.
Какво!? Било е сън! Тишината бе нарушена от шума на боклуджийския камион отвън, навярно това ме е събудило. Цялата горях и треперех едновременно, очите ми бяха мокри и парещи, ясно е, че съм плакала, и то много.
Намирах се в собственото си легло с широко отворени очи, в единия ъгъл на тавана кротко си висеше паяжина, която от няколко дни все се канех да изчистя, но сега гледката ми се стори някак успокояваща. Бях жива и осъзнавах колко е хубаво. Почти гласно успях да промълвя: „Благодаря ти, Господи, за твоята безгранична любов, която макар и незаслужено, получавам всеки ден! Благодаря!”
© Руми Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Иржи (Ирина Филипова) - аз пък съм осъзнавала, че съм била на ръба едва след като е преминало нещото
А сънища подобни съм имала, и искаш да се събудиш, но подсъзнанието ти играе срещу теб и не можеш. -
Понякога ми се иска да имам мнение за подобни произведения, но изглежда съм единствена, която не е чела библия, няма грам познания по тая материя, но...това сме ние,жертвите на времето си! Съжалявам...
-
Гюлсер, радвам се да те видя. Би било добре, ако успяваме да си правим подобна равносметка извън съня. Благодаря ти! 🍀
Ели, сърдечно ти благодаря за присъствието и много се радвам, че този текст ти е повлиял положително! Всичко добро ти желая! ❤️ -
Руми, толкова хубаво ми стана на душата като прочетох твоята искрена изповед! Благодаря ти! Бъди здрава, бъди щастлива!
-
Равносметката на душата, макар и на сън. По-често трябва да ни се случва, когато сме будни. Харесах, Руми!
-
🙂 Ники, радвам се, че си прочел, благодаря ти за този низ от размишления, които споделяш!
🙂 Миночка, скъпа, благодаря ти, че си била на страницата ми! Не винаги е било така, но напоследък не пропускам да благодаря на Бог за абсолютно всичко! Ставам и лягам с благодарност!
🙂Скъпа Мария, твоето посещение е радост за мен. Сигурна съм, че ме разбираш прекрасно и ти благодаря за този толкова хубав коментар.
Благословения и за теб! ❤️ -
Замислящ и отрезвяващ разказ поднасяш, скъпа Руми!
Ако всеки човек осъзнае открито и искрено най-вече пред себе си, колко е кратковременен, не би останал безразличен нито миг при прочита на подобен текст. Безкомпромисното изправяне пред въпросите за смъртта и живота не търпи отлагане особено в това време на ширеща се смърт. Поздравявам те за навременната творба. Бог да те благослови, Руми! -
Руми, интересно ми стана, защото имам подобни преживявания, след които се събуждам, като смазана, напълно те разбирам, как си се чувствала, важно е , че си се събудила и си благодарила на Бог. Прегръщам те!
-
Сън между Кивот и Содома!
Сън за доброто и злото в човек, за неговите осъзнато взети решения и сън за това, докъде си стигнал и накъде отиваш!
Какво е животът, какво е той за теб, къде съм в тази спирала, върта ли се в тази окръжност?
Каква е моята будност в него, какви са моите постъпки, каква е моята проекция на мислене, докъде ме води- и каква е моята пътека?
Това са все въпроси, които си открила насън!
Браво, Руми! -
Георги, благодаря ти!
Привет, Юри! Да, прав си, точно така се чувствам, пречистена и с нов поглед върху живота! Благодаря ти! -
Руми, страшен сън! Хареса ми!
Понякога сънят е един вид пречистване. -
Хубавооо...
-
Сърдечно ти благодаря за всичко което си ми написал, Младене, за мен е чест, че човек като теб, когото уважавам изключително много, е отделил от времето си и е поспрял на страницата ми! Между два свята могат да се случат много неща, но ние имаме възможността да вземем най-доброто за себе си, за да продължим! Благодаря ти, приятелю!
Стойчо, радвам се да те видя! Абсолютно си прав, че благодарността в живота на човек трябва да бъде приоритет. Ако се научим да благодарим за всичко, което вече имаме, то едва тогава можем да се надяваме на онова, което все още не сме получили, но копнеем. Благодаря ти! -
Всеки божи ден трябва да благодарим на живота:за утрото което ни дарява,за радостта от добрите дела, за любовта която ни спохожда!
За нощта на неизвестното:загадка която ни задължава да бъдем добронамерени до последен дъх.
Поздравления за написаното, Руми! -
Толкова е хубаво да прочетеш една съкровена изповед на душа, която чувстваш така близка! Даваме ли си сметка за това дали сънуваме реалността или сме просто един неин сън? И точно тук си спомних казаното през 1634г. от Педро Калдерон де ла Барка:
"ЖИВОТЪТ Е СЪН
Спи царят, за величие в съня си бленува.
Спи богаташът, богатството тревожен сънува.
Спи беднякът, укори сипе, без да разбира... -
Сън е животът и никой своя сън не избира.",
както и прекрасното и мистично прозрение , което дължим на гениалния древногръцки поет Пиндар /от осмата ода на "Питийски оди"/:
"Сън на сянка е човекът!"
Колкото и да е нескромно да е, ще добавя и нещо от себе си:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/lakonichno-2
Благодаря ти, Руми, че между два свята срещнах теб!
П.П. Благодаря ти също, че подкрепяш скромното ми творчество в този сайт.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пепи... 🙂