Един от първите истински дни на новата пролет бавно си проправяше път по небосклона. Слънчевите лъчи вече докосваха прясно избуялата зелена трева, гонеха сутрешната влага от клонките и стопляха горския въздух. Но лъчите все още бяха твърде слаби и на поляната, намираща се някъде из Сребролес, близко до която, сред околните дървета, се намираше един от най-северозападните оркски наблюдателни постове, пълзяха сенки от дебелите дървесни стволове и наоколо още тегнеше остатък от зимната сивота.
Лопатата потъваше дълбоко в размекнатата горска почва със замах и без особено съпротивление. Две силни ръце, облечени в дебели кожени ръкавици, покрити с метални пластини на кокалчетата, стискаха дръжката на сечивото сякаш искаха да я прекършат. Мирисът на пръст и хладния въздух изпълваха ноздрите на едрата фигура и се сблъскваха с горещия й дъх. Едри капки пот избиваха по зелено-белезникавата кожа на съществото, но той не им обръщаше внимание. Мъглява пелена закриваше очите му и всичко около него и ...