- Най-вероятно земята никога не е била първият ни дом! Имаме дълбоко желание да сме у дома, но не знаем къде е домът ни - вероятно на друга планета! - каза Норбек. - Ние само ще изследваме доколко вярно е това. Най-вероятно ще се окаже, че ние самите не знаем откъде идваме.
Ено мълчеше. Неговият приятел може би имаше право - човечеството се развиваше, но в крайна сметка беше роб на собственото си невежество. Роб на метафизичният си затвор, който трябваше да почиства отвреме-навреме. Може би той му беше даден свише?
Животът беше пълен със синхронности и умелото им управление и съчетаването на синхронност и асинхронност беше ключът към оцеляването и съхраняването на живота.
Двамата с Ено предпочитаха да гледат нощното небе - там някъде се криеше тайната на самото сътворение. Може би тази Вселена се управляваше от едно немирно дете, който си играеше с всички, показвайки им че животът беше една жега - при това жестока шега?
- Ние често ставаме свидетели на това, че виждаме 11:11 и това ни показва, че не сме сами - каза Норбек. - Навярно никога няма да бъдем - и въпреки това животът не е видим с просто око. Поне не толкова лесно видим. Трябва да се предизвикат определени метафизични натрупвания и той става по-лесно забележим.
Значително по-полезно беше да търсят годни места за живот във необятната вселена. Космическият свръхразум беше важна концепция, върху която мнозина си бяха блъскали главите - в крайна сметка космическото съзнание работеше подобно на инстинкт, който трябваше да бъде стимулиран по определен начин - и ако всичко беше правилно запечатания шаблон на това съзнание можеше да бъде пробудено. И двамата с Норбек правеха именно това.
Отначало решиха дали има живот в Слънчевата система - там на определени места се срещаха признаци на живот, но дали имаше истински разумен такъв никой не можеше да каже със сигурност.
- Имам желание да направим революция и да патентоваме този метод - каза Норбек. - Представителите на други цивилизации могат да ни накарат да ценим повече живота, който имаме - тук на Земята.
Ено беше съгласен с него. И двамата имаха известен опит в тези пътувания - много често се случваше да виждат нови, неподозирани неща от спецификата на космическото съзнание, което беше шаблон на душата - защото душите на хората имаха шаблони - така бяха сътворени.
Умът на душата беше подсъзнанието, което можеше да работи независимо от Космическото съзнание - да, имаше нещо интересно в това да видят как всъщност вселената кипеше от живот, но той просто не беше толкова ясно видим. Двамата с Ено искрено желаеха да бъдат част от това невероятно откритие - предвид факта, че понякога представителите на други цивилизации бяха склонни да им казват и някои по-големи тайни относно космическото съществуване.
Разбирането на отделното съзнание можеше да позволи и разбирането на космическото съзнание - или най-малкото можеше да се придобие идея какво то не беше.
Норбек беше роден да осъществи тази връзка между съзнанията - той можеше да бъде посредник на едно сериозно космическо изследване, а Ено беше способен да му помогне - с каквото можеше.
Въпреки че беше роден в Белгия, Норбек имаше англосаксонски корени, които можеха само да са му от полза в това начинание - при англосаксонците имаше елементи на племенни и господски връзки, а самият Норбек искаше да осъществи отлична комуникация между представителите на различните цивилизации.
- От мястото, на което се намираме, ясно се вижда, че тяхното съзнание е доста интересно - каза Ено. - То е свързано с развитие на определени области, които са в пряка връзка с него.
Норбек реши, че първите пътешествия, които щяха да предприемат щяха да бъдат напълно изолирани от работата на някои техни колеги - учени, които от години не смееха да прекрачат границата и да отидат отвъд - на местата, които може би бяха забранени за посетители.
Ено беше изпълнен със същото вдъхновение, с което беше изпълнен и Норбек - да задвижат механизъм за метафизичните натрупвания и да можеха да осъществяват контролирани пътувания в дълбокия космос.
Може би мнозина от научните среди, а също и някои други биха казали, че те бяха напълно загубили разсъдъка си, но в крайна сметка всичко имаше напълно логично обяснение - трябваше да се отиде там, където никой друг не беше посмял да отиде.
Космическото пространство криеше много интересни загадки, но не всеки можеше да осъзнае, че то съвсем не се свеждаше но механично придвижване в пространството, а до много по-фини взаимодействия с невидимото - да, беше твърде странно, но толкова много бяха онези, които може би пропускаха, че гледната точка на човек се влияеше както от състоянието на самото му съзнание, така и от програмирането му. Защото различните ентитети бяха програмирани същности. А самото програмиране обикновено беше в синхрон с нечие ниво на съзнание. Норбек знаеше прекрасно, че в крайна сметка мнозина други биха се отказали още в самото начало и дори не биха се осмелили да поемат риска, който той самият поемаше - не беше толкова просто и безопасно. А и Ено също, макар и да споделяше ентусиазма му, знаеше това много добре.
И двамата бяха потънали в мрака на собствените си стаи и осъзнаваха ясно, че можеха да издигнат собственото си ниво на съзнание, или да пропаднат безславно, и може би дори да загубят живота си.
Странно, но допирните точки между Ено и Норбек извън самата наука и общата им цел не бяха чак толкова много - всеки един от тях искаше да даде невероятен принос и да издигне разбиранията за нивото на космическото съзнание на съвсем нови висоти.
- В крайна сметка доста често ни се набива числото 11:11, което е символ за нечие висше присъствие, но дали то действително е наоколо? - попита Ено.
Двамата с Норбек решиха да проверят това експериментално, въпреки че знаеха, че навлизаха в твърде опасна територия.
© Атанас Маринов Всички права запазени