Apr 28, 2022, 1:34 PM  

 Метафизичният човек - 2 

  Prose » Others
679 0 0
Multi-part work « to contents
5 мин reading
- Най-вероятно земята никога не е била първият ни дом! Имаме дълбоко желание да сме у дома, но не знаем къде е домът ни - вероятно на друга планета! - каза Норбек. - Ние само ще изследваме доколко вярно е това. Най-вероятно ще се окаже, че ние самите не знаем откъде идваме.
Ено мълчеше. Неговият приятел може би имаше право - човечеството се развиваше, но в крайна сметка беше роб на собственото си невежество. Роб на метафизичният си затвор, който трябваше да почиства отвреме-навреме. Може би той му беше даден свише?
Животът беше пълен със синхронности и умелото им управление и съчетаването на синхронност и асинхронност беше ключът към оцеляването и съхраняването на живота.
Двамата с Ено предпочитаха да гледат нощното небе - там някъде се криеше тайната на самото сътворение. Може би тази Вселена се управляваше от едно немирно дете, който си играеше с всички, показвайки им че животът беше една жега - при това жестока шега?
- Ние често ставаме свидетели на това, че виждаме 11:11 и това ни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Атанас Маринов All rights reserved.

Random works
: ??:??