След като изследваха дори и Плутон, стигнаха до очевидното заключение, че поне в Слънчевата система нямаше никакви откриваеми наченки на космически разум.

Норбек и Ено решиха да разширят периметъра на своите пътувания до границите на Млечния път - в крайна сметка галактиката беше много по-голяма. Самата галактика имаше умопомрачително големи размери - Млечният път се простираше на цели 1.9 милиона светлинни години в диаметър - това беше краят на галактиката - отвъд се простираше ореол от невидима тъмна енергия, която беше изключително трудна за засичане. Методиката на изследване беше установила, че при ръба на галактиката скоростта на други орбитални галактики рязко спадаше. Това беше наистина сериозен научен пробив.

Но дали в пределите на Млечния път съществуваха мъртви други цивилизации - това само разпалваше изследователския интерес на Норбек и Ено.

- Възможно е потенциалното самоунищожение да влияе върху размера на живота в галактически мащаби - каза Ено.

Норбек знаеше, че въпреки че бяха обиколили толкова много места в близост до Земята не бяха открили абсолютно нищо, което можеше да се нарече космически разум. Понякога и двамата се питаха дали просто използването на уравнението на Дрейк или парадокса на Ферми бяха правилната посока, в която трябваше да се движат.

- Тези форми на живот най-вероятно се променят в процеса на своята еволюция - каза Норбек. - Сложните форми на живот имат за цел достигането на високо цивилизационно ниво, но може и да са в техническа сингулярност и дори да са придобили постчовешки вид.

- Всяка излишна емоция ни отдалечава от живота - каза Ено. - Ако благото е знанието, а злото е незнанието, представителите на други цивилизации биха приели своето съществуване безстрастно - може би просто като работа, която трябва да свършат, за да оцелеят.

Всяко ниво на съзнание явно имаше специфика, която му беше нужна, за да оцелее.

Норбек и Ено знаеха, че астралното пътуване в границите на Слънчевата система беше напълно различно от това в пределите на Млечния път - и не само защото разстоянията бяха невероятно огромни. Имаше и много по-очевидни причини за това - може би космическият разум беше в процес на постоянна трансформация и движение. Може би основното свойство на космическият разум беше неговата нетрайност - и той можеше да бъде по-устойчив само ако беше наистина свързан?

- Земните учени изпратиха съобщението от Аресибо още през 1974 и това беше онзи прочут радиосигнал, който трябваше да ни даде възможност за комуникация - каза Норбек.

- На това съобщение ще му бъдат необходими поне 25000 години за достигане до крайната си дестинация и поне още толкова за отговор от представители на други цивилизации - така че то по-скоро трябва да демонстрира прогреса на земляните - каза Ено. - Въпреки че в него са включени жизненоважни неща за земната цивилизация.

- Напълно е възможно те дори да са ни отговорили по-рано - каза Норбек. - И просто са заменили човекът в съобщението с техен представител.

Млечният път беше спирална галактика, която на практика беше по-скоро малка на фона на други галактики във цялата вселена.

- Дали пък това не е детството на нощта? - запита Ено.

Норбек знаеше, че приятелят му имаше предвид, че самото съществуване беше изпълнено с много повече мрак, отколкото със светлина - хората трябваше да я намерят, трябваше да се стремят към нея.

- Все пак съществуват множество екзопланети със сходни условия на съществуване, подобни на земните - каза Норбек. - Може да потърсим на тях, а е възможно представителите на други цивилизации да са в постоянно движение и да не се застояват на никоя планета прекалено дълго време, а само да ги използват като междинни станции.

Ено и Норбек решиха, че щом в Слънчевата система космическият разум беше неоткриваем, то в дебрите на дълбокия космос все щеше да се намери поне следа от разумен живот.

- А може би просто една добре развита цивилизация има пълна утилизация на собствената си звезда - каза Ено.

Според прочутият физик Дайсън именно концепцията, изразена чрез така наречената сфера на Дайсън, за пълната утилизация на звездата на съответната цивилизация беше ключът към решаването на евентуални неуредици в жизненото пространство на друга цивилизация.

И Ено, и Норбек обаче допускаха, че ако се ограничаваха само до известните концепции и теории, едва ли скоро щяха да открият нещо - трябваше да бъдат сигурни, че където и да отидеха, поне имаше бегла възможност за съществуване на космически разум.

- Мълчанието на вселената може би е ключът към всичко това - каза Ено. - Самият космически разум потенциално може да съществува във вселената - разбира се при определени условия.

Възможностите на съвременната радиастрономия бяха много широки - но съвсем не бяха способни да видят какво се криеше отвъд границите на така наречената видима вселена.

- Самото чувство за уникалност на земната цивилизация е доста неоснователно - каза Норбек. - Фактът, че дори съвременните наблюдателни инструменти, с които разполагаме, са недостатъчни, за да видим онова, което искаме, означава, че човечеството не може да види по-далеч от носа си. Има нужда от сериозното му израстване в нравствено отношение и избягването на излишни емоции, които само правят живота по-труден.

Земята може би просто беше едно гробище на видовете, тъй като тук беше имало поне две масови екстинкции - или пълно заличаване на всички следи на живот на нея.

Гибелта на разума може би беше свързана със загубата на основаната му познавателна функция, която му даваше възможност да осъзнае къде точно се намираше и да очертаеше посока на своето развитие. Все пак всяко съществуване трябваше да има някаква цел. По-добрата регулация водеше до по-устойчиво съществуване - а хората потребяваха огромни енергии - при това крайно неефективно.