След като изследваха дори и Плутон, стигнаха до очевидното заключение, че поне в Слънчевата система нямаше никакви откриваеми наченки на космически разум.
Норбек и Ено решиха да разширят периметъра на своите пътувания до границите на Млечния път - в крайна сметка галактиката беше много по-голяма. Самата галактика имаше умопомрачително големи размери - Млечният път се простираше на цели 1.9 милиона светлинни години в диаметър - това беше краят на галактиката - отвъд се простираше ореол от невидима тъмна енергия, която беше изключително трудна за засичане. Методиката на изследване беше установила, че при ръба на галактиката скоростта на други орбитални галактики рязко спадаше. Това беше наистина сериозен научен пробив.
Но дали в пределите на Млечния път съществуваха мъртви други цивилизации - това само разпалваше изследователския интерес на Норбек и Ено.
- Възможно е потенциалното самоунищожение да влияе върху размера на живота в галактически мащаби - каза Ено.
Норбек знаеше, че въпреки ...