Мичето ще се задомява
Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение, кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява, такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, мота се безметежно, но и като че има у него нещо прилежно! Или да се насочим към Кирчо е по-добре, их, че е добро момче! Дано и като види Мичето, страст и тръпка да го влече! А аз като тъща, мама баничка ще му опече. Мисля да се спрем на Сашо от третия етаж, всички знаем, че е апаш, но ако хареса Мичето, ще бъде наш! Този да я поиска, онзи да я поиска… ала на никому не му стиска. И сега нашето Миче кой ще поиска? Ето го и Денчо, комшийче наше, голяма беда, как ли и това момче ще си намери жена!?! Само на него Мичето не бих дала, Денчо е напаст голяма! Ето го, идва ухилен от някъде, я да проверя за това негово щастие от всякъде. “Денчо, шашав си по цялата глава, а си щастлив, да не намери спасители?” “Не, с твойто Миче ще ставаме родители!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Всички права запазени
