12.04.2011 г., 14:59

Мисли ( Ще се познаем)

1.2K 0 3
2 мин за четене


Ще се познаем...


Почти никога не можем да бъдем сигурни кога един край идва, но почти винаги знаем кога едно начало е започнало.

***


Когато доказваш величието си, доказваш и човешка слабост. 

***


Когато... тогава... – паразит в съзнанието ни винаги ще бъде времето, което променя драстично параметрите за извечните неща.

***


Ще ме научиш ли да бъда малка? (Просто някога бях щастлива.)

***

 

Със затворени очи виждам (най-важните неща).

**


Вярата и тишината имат две общо черти. Първата си ти, а втората е желание да ги откриеш за себе си.

***


Обръщайки гръб на съдбата, тя не си заминава, просто спира вече да бъде твоя.

***


Обичта не започва и не свършва с един човек, но винаги трябва да има поне един, ако са двама има и надежда ...

***


Страстта не е нищо повече от спасителен пояс за хора, спрели да виждат красотата на спокойните води.

***


Колкото и да мога, първо искам да знам – защо?

***


Най-хубаво е да се учиш. Тогава учителят винаги е наблизо и си спокоен.

***


"Няколко пъти обичах." Няколко? Колко голямо сърце имаш?

***


Теологията е единствената наука, която търси обективните решения извън субективния ни свят, без да използва никакви условности – свободата на безвремието... (А ние, робите, какво можем да разберем)

***


Ще се познаем по начина, по който гледаме земята.

***

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че наминахте и коментирахте моята страничка!

  • "Когато доказваш величието си, доказваш и човешка слабост. " е това адски ми хареса
  • Митева , много се радвам
    Весело ми става, все едно говоря на вторто си "аз".

    Твоя
    Б. Митева :}

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...