Apr 12, 2011, 2:59 PM

Мисли ( Ще се познаем)

1.2K 0 3
2 min reading


Ще се познаем...


Почти никога не можем да бъдем сигурни кога един край идва, но почти винаги знаем кога едно начало е започнало.

***


Когато доказваш величието си, доказваш и човешка слабост. 

***


Когато... тогава... – паразит в съзнанието ни винаги ще бъде времето, което променя драстично параметрите за извечните неща.

***


Ще ме научиш ли да бъда малка? (Просто някога бях щастлива.)

***

 

Със затворени очи виждам (най-важните неща).

**


Вярата и тишината имат две общо черти. Първата си ти, а втората е желание да ги откриеш за себе си.

***


Обръщайки гръб на съдбата, тя не си заминава, просто спира вече да бъде твоя.

***


Обичта не започва и не свършва с един човек, но винаги трябва да има поне един, ако са двама има и надежда ...

***


Страстта не е нищо повече от спасителен пояс за хора, спрели да виждат красотата на спокойните води.

***


Колкото и да мога, първо искам да знам – защо?

***


Най-хубаво е да се учиш. Тогава учителят винаги е наблизо и си спокоен.

***


"Няколко пъти обичах." Няколко? Колко голямо сърце имаш?

***


Теологията е единствената наука, която търси обективните решения извън субективния ни свят, без да използва никакви условности – свободата на безвремието... (А ние, робите, какво можем да разберем)

***


Ще се познаем по начина, по който гледаме земята.

***

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че наминахте и коментирахте моята страничка!

  • "Когато доказваш величието си, доказваш и човешка слабост. " е това адски ми хареса
  • Митева , много се радвам
    Весело ми става, все едно говоря на вторто си "аз".

    Твоя
    Б. Митева :}

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...