Мисля за теб. Във всички нюанси на черното. Мисля за теб до края на всяка песен. Мисля за теб сякаш си до мен. Сякаш винаги си бил. Мисля за теб, когато ми е много тежко и когато съм безкрайно щастлива. След това се ядосвам, че го правя отново и отново, но не спирам. И те виждам – полусънно и съвсем истински, когато се нуждая да те видя. Как само отмина студентството ми в мисли за теб... Как мина в чакане, в много месеци и разстояния. В излишъци от въпроси. В пространства без истини. 

        Време в мисли без теб. Време в мисли за нас. Някъде...  Някога... Някак... Търново, Зара, София.