23.01.2020 г., 23:56

Млекарницата

1.1K 0 0
3 мин за четене

 

Един от най-скъпите ми детски спомени е свързан с една млекарница близо до нас. Бе на Солунска почти на 10 метра от Витошка. Съвсем близо до изхода от бившето кино, „Млада гвардия“, което вече е превърнато в голяма книжарница. За разлика от други унищожени от демократичната простотия на новите управници или превърнати в хазартни зали или магазини за използвани на Запад стари дрипи.

В млекарницата продаваха всичко търсено от млечните продукти. Нейният управител бе предприемчив човек и в нея още по ония времена можеха да се купят поне 10 вида сирене, за което бяхме чували и виждали по западните филми. Или пък с тях снабдяваха дипломатическите магазини или т.н. „свободни магазини“. Но, поне според мен, онова, с което бе известна в квартала бе възможността рано сутрин да закусиш с топло мляко. Можеше да си поръчаш да ти сложат 1-2 лъжички какао. Предлагаха млякото в три различни по големина купички, а към него банички, тутманици, и най-различни кифли. При желание човек си купуваше и само 1-2 филии хляб. Съкварталците идваха тук и да си купят в някаква подходяща съдинка топло мляко за в къщи. Най-често по този начин постъпваха стари хора или онези с болен човек у дома. Млекарницата бе истински конкурент на разпространените през миналия век в София шкембеджийници. Всичко бе въпрос на избор къде и с какво да закусиш, обядваш или по-раничко да вечеряш. Бе истински топъл рай за старите хора и учениците, защото там можеше да поседнеш и пред чаша горещ чай.

 

Защо пиша всичко това ли? Не, не е от умиление по старото време, а защото днес бях много приятно изненадан. Но всичко по реда си. Сутринта получих покана в телефона си да си получа нова карта в банката на „Христо Смирненски“ 32 и по средата на деня посетих отидох да си я получа. Запомнете тази улица. На около 10-20 метра по същия тротоар, видях интересен и с вкус проектиран надпис „МЛЕКАРНИЦАТА. Д.Добрев“. Собственикът много интересно бе вплел своето име в названието на магазина. Витрините със своята подредба просто подканваха минувачите да се отбият вътре. Не се стърпях и с любопитство от всичко видяно отворих вратата. Вдясно бе щандът с различни стоки, предимно млечни. Вляво бе мястото, което ме заинтересува, защото зад стъклото на лявата витрина бях забелязал хора да закусват с кифли и панички млеко. И наистина от левия щанд предлагаха различни възможности за топла закуска. Зад него ме посрещна приветлива млада жена. Аз вярвам в излъчването у хората, а нейното бе родено от ненатрапчива, но запомняща се завинаги природна красота. Въпреки, че денят бе достигнал и дори подминаваше своята половина, по нищо не личеше натрупаната умора по лицето й. Зад нейния гръб видях да и помага момиче горе-долу на 15-17 години, вероятно на обучение.

Продавачката ме посрещна с мила естествена усмивка и попита с какво да ми бъде полезна.

– Благодаря Ви, но не искам нищо. Тук съм, защото видяното във Вашата млекарница, освен че е много рядко срещано в днешна София, но стана причина в съзнанието ми да се върнат приятни спомени от детството.

След което й разказах за млекарницата на Солунска и уважението, изпитвано към нея от съкварталците. Още по средата на разказа ми тя вече се смееше, кимайки с ярко изразено съпричастие. Благодарих й и напуснах магазина. После езвадих своя телефон и снимах за спомен това рядко срещано място в забързаната ни нанякъде и често пъти необяснимо навъсена столица.

Дано съм успял със своя разказ да я направя щастлива и да почувства полезното добро, което върши собственикът и тя със своите колежки. Онова добро, което не виждаме, не усещаме, че го има. Че съществува някъде около нас и трябва само да живеем с широко отворени очи за да го видим. Но за жалост, като че ли сме свикнали, сме се научили само да гледаме, без да виждаме...

Дано в нашия свят се появяват повече хора, като работещите в тази млекарница и нейния собственик! И дано малко по малко започнем повече да виждаме, отколкото да гледаме...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...