Моето име е Клошар
Част 2
Звезда се появи рано сутринта след два дни. Слабото ѝ момичешко тяло потичваше по алеята, а страните ѝ бяха пламнали от вълнение. Намери го до стаята със „завесата”седнал между нападалите от ореха зелени „червейчета” и облегнал гръб на ствола му, с блуждаещ към изгрева поглед. Мъжът обърна очи към бързите стъпки, но му трябваха няколко мига да фокусира заслепените си от слънцето очи.
─ Здравей! – изчурулика Звезда – Нося ти… - тя смъкна раницата от гърба си и започна да вади – това са закуски… в това шише събрах кафетата…а, ето ги и цигарите…
Басовият глас попита с изумление:
─ От къде взе всичко това?
─ Ха – ха! Вчера бях на твоето място пред университета. Не можеш да си представиш колко хора питаха какво се е случило с теб – разбира се, тя му спести историята за табелата, на която съобщаваше за рака и скорошната му смърт. - Дори и онези барбита с високите токове, които си стискаха носовете и минаваха по другия край на стъпалата. Ако не се страхувах да пресек ...