9 min reading
Моето име е Клошар
Част 2
Звезда се появи рано сутринта след два дни. Слабото ѝ момичешко тяло потичваше по алеята, а страните ѝ бяха пламнали от вълнение. Намери го до стаята със „завесата”седнал между нападалите от ореха зелени „червейчета” и облегнал гръб на ствола му, с блуждаещ към изгрева поглед. Мъжът обърна очи към бързите стъпки, но му трябваха няколко мига да фокусира заслепените си от слънцето очи.
─ Здравей! – изчурулика Звезда – Нося ти… - тя смъкна раницата от гърба си и започна да вади – това са закуски… в това шише събрах кафетата…а, ето ги и цигарите…
Басовият глас попита с изумление:
─ От къде взе всичко това?
─ Ха – ха! Вчера бях на твоето място пред университета. Не можеш да си представиш колко хора питаха какво се е случило с теб – разбира се, тя му спести историята за табелата, на която съобщаваше за рака и скорошната му смърт. - Дори и онези барбита с високите токове, които си стискаха носовете и минаваха по другия край на стъпалата. Ако не се страхувах да пресек ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up