23.05.2020 г., 7:40 ч.

 Моето си е мое - 3/край 

  Проза » Разкази
156 3 26
Произведение от няколко части « към първа част
10 мин за четене

© Пепи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жени, благодаря!
    и аз чакам, още не знам какво точно ще е, то само ще ми каже...
  • харесвам и стиховете ти, и прозата, Пепс... великолепно написано и не крия, че чакам следващите ти загадки и решения
  • Благодаря, генек!
  • Хубаво...
    Класика - моето си е мое, чуждото общо.
    Смислено и силно.
  • В апартамента на майка ми има два такива, както ти казах, умница си
  • yotovava (Валентина Йотова) - така измислих и скрития килер, сетих се, че в някои панелни блокове двустайните апартаменти са с килери или мокри помещения, които при тристайните липсват, а имат отделна от банята и тоалетна. А ако криминалистите не бяха открили тайника в колата, нямаше да стигнат и до групата в Пловдив... Изпуши ми главата вчера докато ги наместя в картинката! 😅 Защото алибито до тогава му беше добре подковано, истинско. А наказанието е част от поведението на насилника, от средствата му за контрол.
  • Умница си ти, определено ми хареса, че ме изненада
  • Предусещах накъде са очакванията, за това така го извъртях
    Следващият обещавам да е по-дълъг, може и на следовател Стоименов сериозна връзка да му намеря

    Благодаря ви!
  • Да си призная бях се настроила за друг финал, което пък показва, че не съм познала , а това е добре за повествованието. И, да, малко бързо свърши.
  • Щастлив финал. Де да беше и в реала винаги така...
    Харесах историята.
    Поздравявам те.
  • Всичко е добре, когато свършва добре.
  • Благодаря, Марианке! 💐
  • Пепи, чудесна история. С удоволствие я четох и както се казва "на един дъх".
  • Благодаря, Стойчо и Бъч!

    Не включих следователя накрая, защото има и отвлечено дете, ако беше само Христина, вероятно бих писала "стандартно" - пълнолетна е, изчакване 24 часа и т.н. Но при ситуацията, която съпругът ѝ заварва, а и все пак изчаква и я търси първо при родителите ѝ, докато се открие бебето...
    Колкото за прокурора, мислих и за него, но "вземи и папката с всички заповеди", колегите в Пловдив изчакват да вземат заповед за обиск - не е включен директно, но реших, че му стига.
    Ще помисля върху препоръката ти обаче!
  • Наистина много добре е написано, завладява и затова се чете леко и "лакомо". Хубавите читателски коментари са заслужени. Като белетристика нямам за критикуване. Само малко практически насоки, ако ми позволиш: единственото, което липсва на текста е фигурата на прокурора. Изглежда сякаш следователят е оперативно самостоятелен през цялото време, в реалния живот това не е така. Прокурорът диктува през цялото време какво, кога и как да се прави. Всъщност следовател мисля би трябвало да встъпи едва накрая, при данните за организираната група, до него момент оперативните действия ще са от разследващ полицай. Хареса ми как си ги романтизирала, човешкия им облик. В действителността обаче едни обиграни "органи" ще провлачат, ще чакалят групата да се прояви и едва тогава ще ударят. За да обвинят в довършено престъпление, не просто в приготовление, и прокурорът да си трупне актив. Нали трябва и да се расте йерархически Но Стоименов и Симо са готини.
  • Това е висок професионализъм!И при криминалистите;и от автора!
    Умишлено не пестя суперлативи, защото темата е актуална, носи многопластов характер и оценката е заслужена. Зад едно домашно насилие, бяха скрити още престъпления.
    Благодарение на високия професионализъм на полицаите,подплатен с чувството за дълг и хуманност, изпъква атмосферата и условията при които работят.
    Поздравления, Пепи!
  • Ех, Пепи, ти ми извади кирливите ризи🤣. Аз исках да замаскирам отношенията ни със Стоименов, но ти ме разкри🥰. Сигурна ли си, че не си била в полицейската школа заедно със Симо?
  • Идеята или следовател Стоименов и инспектор Симо 😍

    Ако знаете как си блъсках цял ден главата, докато измиаля тзи скрит килер: хем не е излизала от апартамента, докато е била при Димитър, хем я няма ни в Перник, и никой друг не я виждал и чувал от оная вечер, значи няма таван или мазе... сега си отдъхвам, до следващия муз!

    пп
    разсмяхте ме!!!
  • Идеята на di_t много ми допада!
  • Ще се радвам да стане поредица, нали телефона звъни...и те поемат
  • Наде! 🤗 🌹
  • Хареса ми, Пепи!
  • Не, не е съдействал, не е било нужно, но е поискал сам, нали е бившо ченге, опитал се е да се измъкне по-меко. А колкото до съпруга ѝ, дори не е знаел какво точно се случва. Неволно попада в ситуация, забулена в тайни, която прекалено бързо се разбули и той остана само един пребит без да знае защо, Който Христина направи всичко, което сметна за правилно, за да го опази. Да опази и родителите си след като е разбрала с какъв "човек" сие имала работа, но достатъчно умна, за да не се поддаде на клишето "сама съм си виновна".
    Благодаря ти много, и съм доволна, че ти е допаднала сюжетната ми идея. Да избягам от клишето на синдрома.
    Първоначално следователят ми се въртеше в главата само като изпълняващ задълженията си, но и на мен ми хареса, за тоя разширих образа му и с личен живот, самотния му дом, бързата храна...
    Такъв многостранен коментар - няколко пъти благодаря! Има върху какво да мисля!
  • На мен точно това ми хареса - напрежението от факта, че една майка се опитва да запази щастието на детето и семейството си, въпреки опитите на един маниакален нарцисист. Ако се поразработи има всички предпоставки за супер трилър. Честно казано, аз си харесах следователя (имам слабост към отдадени на работата си криминалисти) и ми се искаше да науча повече за него и колегите от управлението. И още толкова въпроси. Как реагира семейството? Ами съпругът? По едно време си мислех, че бившия ще се опита да му види сметката.
    На края обаче изтръпнах, когато заговориха за разбитата криминална група - направо си рекох, край, пуснаха ненормалника с намалена присъда, защото е съдействал. Направо... трилър.
  • Не съм имала време да го мисля, защото тия дни го писах, тази чест е от вчера. Търсех нещо, което да не е тип "А ла Стокхолмски синдром", а и има и бебе, което чака майка си. Опитах се да акцентирам върху "моето си е мое". "Змията" е дълга, но тя е по действителен случай и обхваща много по-дълъг период от време.
    💐 как ме зарадва рано сутрин не само че си намерила време да прочетеш, а и че ти хареса!
  • Прочетох и трите части и ми харесаха. Само един недостатък му намерих - твърде ми беше кратко. Тъкмо ме грабна интригата, ще го намерят ли, ще има ли игра на котка и мишка, как ще се задълбочи драмата, и то взе че свърши
    Да сте мислили да го поразширите? Би станал чудесен криминален роман.
Предложения
: ??:??