Градът пуст е. Хората са навсякъде, но никой не виждаш... Струват ти се еднакви и безлични. Може би, ако ме видиш... Оглеждаш се. Няма ме измежду тях...

   Улиците празни са. Не вървим за ръка двама хванати. Виждаш двойки. Не сме измежду тях. Гледаш витрините на магазините за нашите отражения. Няма ни измежду тях. Може би, ако ме видиш...

   Стаята - и тя е празна. Все още усещаш аромата ми. Ласките ми пареха и ги чакаше с нетърпение. Сам си. Може би, ако ме видиш...

  Леглото - и то е празно. Някога там се обичахме. Оглеждаш се. Едната му половина е празна. Може би, ако ме видиш...

  Само в сърцето ти има някой. Там съм аз.

  Видях се. Болката ти напомня, че съм там.