Мокро
Аз съм антихрист в женски образ.На около 46години,с тъмна коса,с очи гледащи там,където тъмното е по -черно от самото себе си. Усмивката ми е тъжен ,хладен повей на отпуснати дълги ръце...Дъхът ми се шегува с идващия вятър и отпуска гърдите за кратко Срещнах него,той ме гледаше с интерес.Бях хубава...Ала толкова лъжовна,неистинска , гневна. Смеех се на комплиментите.Но без той да знае ,че скоро е мъртъв.Така поисках. Нещото в мен го желаеше. Неистово.Без обяснения .Скоро вятърът се скара с дъждовните капки.Те бяха като душата ми ,непокорни и пъстри , а водата бе моята сила. Аз в ти. Ти в него. Червилото се сливаше с мокрите кафеви листа и светът се завъртя като декемврийски танц. Бях,за да бъда... Някакъв звук ,може би на търкащи се гуми, усили биенето на момичешкото ми сърце. Да ,ето, стана.Видях го. Антихрист.Ала ти или аз, не разбрах. .... Бързото обърква.А краят настъпва, с мокър паваж....И смачкани илюзии....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
