Момичето вървеше бавно, но неуморно. Усещаше под краката си горещата и суха пръст, успяла да проникне в обувките и. Загледа се в старците, които внимателно пристъпваха пред нея - беше се върнала при тях след толкова години и беше намерила сигурност. След дълго лутане и търсене, тя най-сетне откри своя дом, върна се към своето детство. Още от самото начало, от съвсем малка, бе усетила някаква особена вразка с това място и с този начин на живот...
Човекът пред нея оглеждаше все още неузрелите, но вече налети лози. Току посегне и оправи някоя неприбрана лозова пръчка. Момичето следеше движенията на възрастния мъж и се удивляваше на любовта, с която той докосваше зелените гроздове. Но тя видя и нещо друго... Прочете стаен страх в очите на мъжа и жената. Бяха вече доста стари, а грижите и обичта им към земята не бяха изчезнали. Тримата продължаваха да вървят, а над тях слънцето жарко напичаше сухата пръст и отнемаше безпощадно и малкото влага, запазила се в недрата й.
Старецът вдигна глава ...