azura_luna (Петя Стефанова)
154 7196
3.04.2009 г., 16:31 ч.

Молитва за обич (1 част) 

  Проза » Разкази
1517 0 20
2 мин за четене

 

Совата изписука  в тъмнината. Листата на явора, в двора на  Лазаринкини, шушнеха тихичко. До  плета  зад навеса се промъкна сянка. Очите на совата любопитно следяха движенията и. Тя утихна и зачака...

Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, протегната  през плета, озари като месечина яворовите шумки. Белна се вечерта... Лазаринкините очици погалиха сянката. Мълчаливо  шептяха  за обич... Любеше Лазаринка  сянката... Любеше я тайно...

- Разделят ни, Кадри. - прошепна с наведени очи девойката.

- Лазе, ако не този живот, то в бъдния ще съберем ръцете си. - каза тихичко  сянката.

- Продадени ръце събират ли се? Моите ги продадоха...

- Събират се, Лазе. Небето ги събира... - каза уверено Кадри и допря устни до бялото чело на девойката. - Аз ще се върна за теб... Ще пораснем заедно, Лазе...

Едва доловимо Кадри изстена и запя, за да приглуши болката в гърдите си... От джоба на горнището му, в шумата падна  кървавочервена кърпа... Душата му кървеше... Знаеше от баба си, че  разделени насила ръце, само смъртта събира.

- Ще се върна - обеща тихо той и тръгна.

Лазаринка долепи белите си ръчици като за молитва и  вдигна нажалени очи към небето...

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??