28.05.2013 г., 13:50

Момчето, което не можеше да пее

1.4K 0 1
1 мин за четене

Момчето, което не можеше да пее

 

 Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изминаха петнайсетина минути и когато едри капки пот започнаха да падат по клавиатурата ми, избърсах чело с опакото на ръката си и разгневен се затичах по стълбите. Пред сградата на офиса стоеше мургав младеж по шорти, държеше изключен (слава богу) микрофон и пееше, или по-скоро правеше опити да пее, някаква популярна песен. Пред себе си бе поставил кутия от обувки и се виждаха някакви монети на дъното. Тръгнах с едри крачки към момчето. Застанах до него. Потърпях го минута-две и между два куплета го запитах: „Абе, момче, защо пееш тука всеки ден, няма ли за тебе работа? Нямаш ли къща, нямаш ли милост към нас, дето се опитваме да работим?” Момчето се ухили и кривите му зъби се подадоха за поздрав. “Не може, бате. Трябва да пея тука, докато не върна ‘сичкити пари. Аз имам да връщам на заложната къща и като разбраха, че нямам нищо, ме накараха да сидим тука и да пейми, докато не ги събера.“ Въздъхнах дълбоко. Усмихнах се на момчето и му викам: „Пей, пей, момче, казват, че с много упражнения човек се учи, дано е само по-скоро” и се върнах отново в офиса. Отворих широко прозореца и си обещах утре преди работа да мина през аптеката за тапи за уши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • точно в момента съм си затворила прозореца и се скапвам от жега, защото от радиото на колегите не мога да чета, познай какво слушат
    Явно в тапите е решението.
    Но някак си ми стана симпатичен певецът, сигурно, защото се усмихва

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...