Момчето от съседния вход

       ,,Щастието те чака зад ъгъла, трябва само да не се връщаш назад!"

Блокът беше около петдесетгодишен. Повечето от живеещите в него, го надминаваха по възраст.

Строен някъде в началото на осемдесетте, и минал през всички човешки кризи, радости и неволи, той все още се опитваше да стърчи гордо, и наперено. Макар да носеше доста белези от немилостивото време.

Имаше три входа. През последните четири-пет години, доста от по-възрастните му обитатели се отправиха към Създателя.  И лека полека, много апартаменти се озоваха в ръцете на  младото поколение. Появиха се и дечица, на по две, три  годинки, че и по-големи. Но, за сметка на времето от осемдесетте, когато строителите построиха блока, сегашните деца не търчаха по цял ден около него.

Сегашните вървяха за ръка с родителите си, и чинно се прибираха в къщи. Рядко излизаха навън да поиграят. Винаги бяха придружени от родителите си.

Момчето живееше в последния вход ,, В".

На последния етаж. В този вход асансьора не работеше. Момчето беше в трети клас. Някои казваха, че е неконтролируем. Истински бунтар. Родителите на другите деца, предпочитаха техните чеда да не общуват с него. Не го харесваха. Той беше избухлив, гневен, прям и директен. Баща му беше пияница. А той ,беше просто дете на девет години.

Момчето имаше любима игра. Харесваше футбола. Не само го харесваше, обожаваше го. Обичаше да гледа Шампионската лига. Беше фен на Реал Мадрид.  Харесваше Роналдо и се опитваше да му подражава. Единственият му приятел, бе неговата майка. Двамата бяха в нагласен съюз срещу бащата-пияница. 

И ето, че един ден, в началото на лятната ваканция, пред съседния вход,  нашия герой, видя друго хлапе. С русоляво-кестенява коса. Някак слабовато, и жилаво. Другият подритваше топка. С левия крак, а в дясната държеше телефон и оживено му говореше нещо. Момчето познаваше съседчето от училище.  Бегло. Знаеше, че е по-малък. Второкласник. Изглеждаше му някак странен. Не знаеше защо. И пак така, сякаш без да ще, против волята си, тръгна към русолявия. И пак, против волята си , се провикна:

- Хей, искаш ли да поритаме?

-------------

Край на първа част