15.09.2020 г., 19:27

Моменти преди да срещнем погледи

1.2K 1 1

Стоя сред навалица от хора на центъра с изключен телефон. Изгубих се тук по средата. Всички са по-бързи от мен, сякаш вървях на забавен кадър. Не спирам да се оглеждам, докато се блъскат в мен за да успея по някакъв начин да видя посоката си. Средата ме направи оцеляващ, заслепен от материални върхове, константно тъжен от факта, че не могат всички да са щастливи. Протягах се и хващах различни ръце, само за да бъдат моя упора, защото бях този, който винаги е там. От край време съм една глава над тях, но се навеждам за да покажа равенството, в което вярвам. Жадувах за човек отсреща, който няма да ме разочарова никога и второто ми мнение щеше да е съгласно с първото -
колкото и километри да извървя, нямаше да има значение, ако крайната дестинация бяха нейните очи. Изведнъж ме обхвана чувство, от което настръхнах. Спряха да ме продухват ветровете на ежедневието и от паниката се озовах на земята. Видях ръка подадена към мен... Отдавна нямах честта да включа телефона си, защото мина толкова време и съм забравил как беше номерът ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...