Г.Вазов (Георги Георгиев)

Чист Хероин

Криех се. Бях потаен. За доста хора бях като портрет на стената-гледаха ме и се чудиха защо съм символ на самотата, която изпитваха. Предубедеността им, разбира се,
не им позволи да ме попитат,
а ме наблюдаваха като атракция в Зоопарк.
Презирам тази провокативност и това, че искаха да предпазят пове ...

Г.Вазов

Проза » Разкази

2023-05-24T07:25:08+03:00 528

Вратата въпросителна

Не спирам да се сблъсквам със себе си. Обикновено казват, че имаш две основни страни. Едната е толкова опасна, че огледалото ще те опише по начин, по който не можеш да се представиш, а другата точно обратното-символ на чистота и педантичност към която всеки перфекционист се стреми. Проблемът е, че н ...

Г.Вазов

Проза » Разкази

2020-10-31T19:33:31+02:00 908 1

Моменти преди да срещнем погледи

Стоя сред навалица от хора на центъра с изключен телефон. Изгубих се тук по средата. Всички са по-бързи от мен, сякаш вървях на забавен кадър. Не спирам да се оглеждам, докато се блъскат в мен за да успея по някакъв начин да видя посоката си. Средата ме направи оцеляващ, заслепен от материални върхо ...

Г.Вазов

Проза » Разкази

2020-09-15T19:27:12+03:00 1.2K 1 1

Геодезист... Що е то?

Техническа квалификация и умение
за геодезиста това е определение,
а щом приложи и наука в практика,
се получава много сложна тактика.
Събиране и оценяване на информация, ...

Г.Вазов

Поезия » Хумористична

2020-09-03T00:49:50+03:00 836 1 1

Какво, ако?

Не харесвам слънце, не харесвам жега, не харесвам лято. Има лек привкус на горчиво. Нещо което кара корема ми да вие от болка, нещо което изтрива цвета на всяка стена и всичко наоколо. Настръхнах. Прихвана ме клаустрофобия от хората седящи покрай мен. Въреки, че не оставах доста сам, се чувствах сам ...

Г.Вазов

Проза » Разкази

2019-09-26T01:41:13+03:00 828 2

Вечно твой

Изпепели моето сърце,
здраво завържи моите ръце,
забрани ми да те виждам,
накарай да те ненавиждам.
Спри всяква връзка с мен, ...

Г.Вазов

Поезия » Любовна

2018-12-26T11:27:59+02:00 861 2

Възглавница

Събуждам се всеки ден с нова идея. Събуждам се идеята да покоря света. Сутрешна прозявка, сутрешно разтягане, сутрешно кафе. Рутина, която всеки имаше по този, а вероятно и в другите светове и различни галактики. Най-трудното нещо през целия ден - да се отървеш от нежната милувка на възглавницата, к ...

Г.Вазов

Проза » Разкази

2018-05-04T01:17:28+03:00 1K 2 1

Влюбен

Гледаш ме -
все едно съм непознат.
Взираш се,
но не виждаш опиат.
Близо сме - ...

Г.Вазов

Поезия » Любовна

2017-12-09T23:06:56+02:00 783 1 1

Има ли надежда?

Настана тежко време,
народът не може да се съвземе,
народ с възможности и потенциал,
който май е полудял.
Подкупният глас на народа, ...

Г.Вазов

Поезия

2017-12-02T00:20:27+02:00 1.1K 2 2

Порастване

Януарска вечер бе обременена от проливен дъжд, дъжд символизиращ омразата на зимните нощи. Символизиращи надеждата на всеки, падащи с бясна скорост , капките бяха туй що дава всичко и туй що убива всекиго отвътре. Случи се насред уличното осветление край магазинчето на ъгъла. През две пресечки, бяга ...

Г.Вазов

Проза » Разкази

2017-11-29T22:45:09+02:00 1.2K 3

Откраднати моменти

Рано в прегръдките ми се унесе. През трети сън прокарвам пръсти по настръхналото тяло. Притискам я към себе си за да не трепери, а да се почувства в безопасност. Да усети стената, която бях построил около нея, да я предпазя от зли уроки и погледи.
Но тя не спираше и зъзнеше все повече и повече. Тога ...

Г.Вазов

Проза » Разкази

2017-11-28T22:54:22+02:00 2.1K 5 1