В онзи септемврийски следобед се прибирах от уикенд с приятели и шофирах, уморен и отегчен от дългия път. Наоколо първите багри на есента бяха нашарили короните на дърветата в керемидено и златно, а полъхът на вятъра донасяше аромата на изсъхнали листа и пожълтели треви. До града оставаха по-малко от 100 мили и аз се надявах да стигна там преди свечеряване, затова натисках здраво педала на автомобила. Винаги съм обичал спортните коли - да чувстваш цялата тази мощ как вибрира под теб е истинско блаженство, а моят открит корвет е шедьовър на автомобилната индустрия. И този път летеше като стрела по асфалта, а аз се наслаждавах на 350-те му конски сили. Тъкмо слизах от моста Голдън Гейт на шосето и се канех да форсирам двигателя отново, когато неочаквано я съзрях да стои сама в далечината. Беше се изправила встрани, до банкета на пътя и на фона на ширналите се тонове бетон, изглеждаше почти нереално с ефирната си бяла рокля и разветите от вятъра коси. Отдалеч не можех да определя възрастт ...