4.12.2018 г., 7:49

Момичето с кафявите очи

1.8K 3 7

Обичаше безрезервно.

С цялата си душа.

Прощаваше всичко, колкото и да я боли.

Защото обичаше.

Не беше от момичетата, които обичат скъпи ресторанти и морска храна.

Предпочиташе да яде пица на пода в хола с небрежно вързана коса и с неговата тениска. Лесно беше да я зарадваш.

С няколко парченца шоколад и целувка по челото.

Лесно беше и да я обичаш, същевременно и много трудно. Не искаше нищо, а всъщност искаше всичко.

Лесно беше да я обичаш, но и адски трудно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре написано, но дай му завръзка, продължи го...
  • Правилно е да се напише кафЯви. Това, че в наша песен се пее за кафеви очи, не е пример за подражание. Добро е като начало - продължи го.
  • Добро начало...
    Но защо писмо?
  • смени заглавието на "Домашен любимец"! няма случка, нищо няма, само пица по риза...
  • И?
    Съжалявам, не го възприемам като разказ, довърши го.

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...