Всяка прилика с реални лица е СЛУЧАЙНА

*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на лицето. Изглеждаше нереална. Имаше някакво порочно излъчване, но външният вид лъжеше. Беше такава, каквато искаше. Още от малка беше такава - бунтарка с тяло на фотомодел. Лицето й казваше „Искам те", но думите й бяха: „Мразя те!" Много двойственост имаше в нея - нещо, което или плашеше или привличаше хората.

В този момент един човек беше отдаден на красотата й - на тялото й, на гърдите й, н краката й. Това беше Игор - съседът. Той живееше в съседния блок, на същия етаж като Шарън. Неговата младост и красота си бяха отишли. Косата му, допреди години черна, беше запознала да побелява. Бели косми се появиха и по брадата му, която той отчаяно се опитваше да поддържа. Беше на около 40 - стар ерген, учител в квартала. Той не беше какъвто искаше - годините и самотата си казваха думата. Те не влияеха само на външността, но и на психиката му. От години насам животът му се осмисляше  от две неща - пиенето и Шарън. Но не, той не я обичаше духовно, а беше захласнат по нея физически.

Тази вечер тя стоеше в стаята си и пиеше нещо. Щорите на прозорците бяха отворени и Игор можеше да види всичко, случващо се в жилището отсреща. Шарън стана и ги затвори. Скоро след това лампата изгасна. Игор, застанал в очакване пред своя прозорец, затвори очи от разочарование.

- Тази вечер не искаш, така ли? - каза той с неприкрита злоба.

            Все така загледан в прозореца, започна да си спомня нещо. Тогава Шарън беше на около 18 и тъкмо се беше нанесла в жилището отсреща. Една нощ Игор забеляза, че девойката е забравила да пусне щорите на спалнята си. Той се загледа и я вида се преоблича насред стаята, точно пред очите му. Гледката му хареса, тялото й го подлуди... Същото се повтори на другата нощ и на по-другата. Игор гледаше захласнато невероятното момиче и си мислеше, че тя прави всичко заради него. Вярваше, че Шарън знае кой е и че му е напълно отдадена. Случваше се тя да затвори щорите. Тогава Игор си мислеше, че момичето му се сърди, че е сбъркал нещо, че го е забравила. На следващата вечер той отново я виждаше и се успокояваше. Така продължаваха нещата вече няколко години, но нещо щеше да се промени...

*2* След скучни вечери като предишната, Игор изкарваше яда си на учениците. Те го мразеха от дъното на душите си и той го знаеше. Обичаше да тормози околните, ако не физически, то поне психически.

За този човек се носеха всякакви слухове. Като малък се занимавал с гонене на съседските котки и хвърляне на камъни по децата. Нищо необичайно за тези години. За изненада на родителите му обаче, той не се променил много като пораснал. Бил все същият побойник, но този път тормозил съучениците и учителите. От малък, заядлив и агресивен, такъв си и останал. Не си намерил жена. Едно от малкото, които се влюбили в него и с които имал някаква връзка, „използвал" за секс и развлечения и скоро след като му доскучавало, зарязвал. Станал учител, защото никъде другаде не го приели, а можел и да използва възможността да тормози малките и да заглежда големите. Най-много от всички го мразеха момчетата, защото „флиртуваше" с приятелките им.

- За да си негова любимка - казваха момичетата - трябва да си с къса пола и отворено деколте.

Такъв си беше Игор - странен до отвращение. По нищо не се различаваше от това, което е бил преди 20 години. Да, има такива хора и те са опасни за обществото. Игор разбираше напълно, че една грешна крачка, една прекрачена граница и можеше да завърши без работа, без бъдеще или дори в затвора. Той се държеше на косъм от престъплението, от извращението и от грешката. Понякога му се искаше да удари някого. Всичко и всички го дразнеха. Това училище не беше за него. Единственото, което можеше да го успокои беше Шарън. Нея той възприемаше като своя собственост. Вярваше, че тя живее, за да му доставя удоволствие. Всъщност той не я познаваше, не знаеше дори името й. Харесваше тялото й, движенията й, цялото й еротично излъчване. Той обичаше жените, но не духовно, а физически, сексуално. Обичаше да си играе с тях, да ги използва. Често се беше замислял, дали да не влезе в апартамента на Шарън и да я обладае. Мислеше си, че тя ще му се отдаде, че ще й достави удоволствие и той да бъде неин, не само тя негова. Беше обсебен от нея! Щом може да я гледа, значи тя му се оставяше. Щом мислеше постоянно за нея, значи и тя мислеше за него. Щом искаше да прави секс с нея, значи и тя това целеше.

Игор беше вманиачен до извращение, самовлюбен до полуда и се самозаблуждаваше до болка.

*3* След поредния уморителен ден, Игор се прибра в някакво неопределено настроение. Искаше тази вечер да е по-добра от предишната. Преоблече се и седна пред прозореца, но нещо не беше наред. Щорите бяха отворени, но все пак беше тъмно. Къде беше Шарън?

- Кучка! Ще те убия! - изсъска Игор - Къде си? Какви игрички играеш?

При тези думи той се отпусна във фотьойла и се загледа в тавана.

Някой звънна на врата. Игор стана и отвори. Беше Шарън, но изглеждаше някак странно. В очите й се четеше желание за мъст. Тя извади нож и го прободе право в сърцето. Кръвта му се стичаше по тялото и капеше по пода. Игор изтръпна и се свлече на земята.

В следващия момент се събуди и се огледа. Беше в стаята, стоящ във фотьойла. Капки пот се стичаха по челото му. Явно всичко е било един сън. Виждайки, че стаята отсреща е все така тъмна, Игор се облече и си легна...

Къде беше Шарън ли? Навън с приятели. Прибра около 3 часа с едно момче, Райън, с когото се беше запознала в дискотеката. Беше красавец и си подхождаха идеално. Тя го покани в апартамента и прекараха нощта заедно.

Райън беше буен и безспирен, а тя го желаеше до полуда. Неговите ласки и докосването му караха тялото му да настръхва. Всяка целувка я побъркваше; всяка милувка по хубавите й бедра й доставяше невероятно удоволствие. Райън беше точен в действията си и можеше да й достави божествено блаженство. Необуздан като млад жребец, за него сексът не беше само удоволствие, но и начин да изрази истинската си същност. Млад и силен, той искаше да владее положението винаги, а на Шарън това й харесваше. Тя обичаше мъжете да си мислят, че я притежават, а всъщност са обсебени от нея без да го разбират. Харесваше Райън, защото беше не само мил и нежен, но много точен и сигурен в действията си.

Нощта мина бързо. Удоволствието стопи всичките им представи и накара времето да се стопи изведнъж. Шарън мислеше, че Райън ще е толкова пиян, че на другия ден няма да си спомня нищо, за това реши да възползва. Нямаше да е първия с когото беше прекарала просто една весела нощ, но Райън се оказа различен.

Още със ставането разбра тази малка разлика между него и предишните, с които е била. Райън беше станал преди нея и вече гледаше телевизия в другата стая. Шарън остана безмълвна. На масата я чакаше закуска и кафе. Момчето беше станало по-рано отколкото тя предполагаше. Приближавайки се до него забеляза изражението на задоволство на лицето му. Да бъде добър в леглото беше просто един от малкото таланти на Райън, за които тя дори не подозираше.

- Кога ще повторим? - попита Шарън със закачка.

- Ако искаш, още утре.

Идеята да се забавлява й се стори примамлива. Уговорката за вечерта остана - същата дискотека, същият час.

*4* Шарън не беше ангелчето, за което Игор я мислеше. Напротив, дори думата „дяволче" я описваше идеално. От малка беше такава - хубава и лоша. Беше научена да не се дава на никого, да живее както си иска, да не бъде зависима и единствения, на когото да се подчинява, да е на самата себе си.

Погледите на момчетата още от гимназията оставаха след нея, гледащи я със зяпнали уста - те се надяваха да я имат, но не знаеха с кого се забъркват. Да изглеждаш сладка и беззащитна беше лесно, но под доброто и невероятно красиво лице се криеше коренно различна личност, човек, живеещ за това да бъде някой, а не да лази в нечии крака. Нравът й се проявяваше често и не малко момчета бяха попарвани от острите й забележки. Не вярваше на думите „Обичам те", защото ги беше чувала милиони пъти. Не изричаше често тези думи, защото за нея бяха специални, а не просто фраза, клише. За нея да обичаш, значеше да даваш без да чакаш отплата, а те не беше такава. Тя не даваше даром, дори напротив, предпочиташе да взема, отколкото да дава.

Беше бурна натура, не можеше да стои безучастна и тиха, когато ставаше дума за важни неща в живота й. Винаги искаше да държи съдбата в ръцете си и мразеше да се опитват да я контролират. Харесваше й да гледа как хората се заблуждават в преценката си за нея и се надяват да я контролират, докато тя ги манипулираше без да се замисля.

Първата й „знаменита" свада беше с един съученик, който не я остави 2 години и я тормозеше с обяснения колко много я „обича". Тогава тя му даде да разбере колко жалко и нещастно същество е, че не струва и половината от нея и от това, което тя може да му даде. Когато спореше Шарън не говореше празни приказки, винаги можеше да уцели слабото място на човек и да забие най-острите си думи в него, а когато думите не помагаха прибягваше и до насилие. Не веднъж се беше сбивала със захаросаните си съученички, на които обаче веднага ставаше ясно, че не трябва да се закачат с нея.

Да, Шарън не беше това, което изглеждаше, защото знаеше какво иска и живееше, за да го постигне, каквото и да й костваше. 

*5* Лампите светнаха и Игор изтръпна. Той чакаше вече 1 час без да заспи

- Ела... ела... ела - промълви той.

Шарън влезе с танцова стъпка в стаята. Подскачаше и се въртеше. Беше пияна. След нея влезе Райън и затвори вратата. Момичето го прегърна, вдигна блузата му и разкопча колана. Той я целуваше и събличаше тениската и.  Тя откачи.Дръпна се и се завъртя. Вървейки назад стигна до прозореца и се облегна на него. Райън я последва. Притисна я в стъклото и започна да я целува. Първо по устните, после по врата и гърдите. Разкопча сутиена и и го захвърли към средата на стаята. За момент се огледа и видя, че щорите са отворени. Той бутна Шарън леко назад и затвори. Тя го обгърна през кръста и го дръпна към себе си. Държейки го за ръка тръгна към леглото. Той я събори и тя се изсмя.

- Искам те - изпищя Шарън и продължи да се смее.

И Райън я искаше.Стисна я силно за ръцете и я целуна страстно по врата. Тя се усмихна. Той разкопча дънките и й ги събу. После съблече и себе си и легна до нея. Тя се качи върху него и започна да го гали. Алкохолът и желанието и премесени с неговия жар ги доведоха до невероятна страст, която ги изгаряше и не можеха да бъдат спрени от нищо. Последва луда любов. Шарън се смееше и пищеше. Това подлудяваше и възбуждаше Райън, който макар и да беше трезвен, беше опиянен от страст.

- Обичам те! - прошушна Шарън в ухото му.

Това го стимулира още повече да и достави удоволствие. Цяла нощ нямаше да им стигне да се наситят на телата си.

В същото време един мъж отсреща също се побъркваше, но от яд и злоба. Игор беше шокиран. Той вярваше, че Шарън е негова, а сега я видя с друг. През мозъка му минаха какви ли не мисли. Целия трепереше и едва се контролираше. Стана рязко и удари вазата с ръка. Тя се разклати и падна с трясък на пода.

-  Защо? Защо кучко? Ти си моя! - крещеше той с цяло гърло. - Аз ти бях господар, ти беше моя! Ще ти отмъстя! Ще имам тялото ти отново! То ще бъде мое! Ще имам гърдите ти, краката ти! Ще видиш! Робинята не може да избяга от господаря си!

*6* (съжалявам за тази глава) Игор го обмисли добре. План за отмъщение се появи изведнъж в главата му, а от него се искаше да се усъвършенства, да проучи нещата и в удобен момент да действа.

            Утре го чакаше дълъг ден и затова трябваше сега да ляга. Легна, но не успя да поспи. Затвореше ли очи, виждаше кръв по пода, ръце окървавени от рани, виждаше Шарън и Райън. Игор се пробуждаше все по-разярен, мислейки, че сънува кръвта на Шарън, че вижда как и причинява болка. Не знаеше колко се лъже.

            Искаше да действа бързо, но не беше възможно. На сутринта стана рано. Излезе и зачака. Към 11ч. Райън излезе от блока, а Шарън я нямаше. Тя имаше изпити и трябваше да остане вкъщи. Вечерта не излезе, Райън отиде при нея. Игор побесня. Искаше му се да се качи горе и да се разправи с тях, но не трябваше.Имаше план и не биваше да се отклонява от него.

            Няколко дни под ред Шарън не излизаше вечер, а Райън ходеше при нея. Игор губеше търпение и беше готов да се откаже, когато една случайност промени съдбите на двамата завинаги. Райън имаше работа в клуба и момичето се прибираше само посред нощ.

            Игор я позна отдалече. Това тяло не можеше да се сбърка. Той се скри зад вратата на входа и я причака. Беше тъмно, а Шарън не подозираше нищо. Тя отвори вратата и се обърна. Изведнъж някой я сграбчи и я блъсна. Избута я извън коридора и я хвана здраво за ръцете, докато я лежеше по корем на тротоара. Игор я държеше здраво с едната ръка, а с другата стискаше устата и. Шарън се дърпаше, но не можеше да се отскубна. Игор легна върху нея и разкопча панталона си, докато шушнеше със злоба в ухото и:

- Ти ме предаде! Аз те имах, но ти се опита да избягаш. Две години бях твой господар и две години не казах нищо. Ти ме предаде, курво! Чука се с някакъв нещастник! Как можа? Как можа!

            Шарън знаеше какво ще последва и трябваше да се измъкне. Тя стисна зъби и с всички сили се завъртя. Ръката и удари Игор през лицето. Той се ядоса и я хвана здраво. Шарън не беше виждала това лице - възрастен мъж с прошарена коса и брада. Тя се ужаси още повече. Започна да се дърпа, но без успех. Игор се озлоби като животно. Движенията му станаха резки и груби. Тялото на Шарън се дереше по тротоара и кожата и са разрани. Искаше да изпищи. Игор не я остави и продължи да блудства с нея докато не стигна до предела. Това му достави удоволствие. Той блъсна Шарън и я остави сама, уплашена и хлипаща на тротоара.

*7* Примряла от страх, Шарън едва събра сили да се приближи до входа и да се свие. Мина около час. Един съсед, прибиращ се от работа, видя момичето и мислейки че е пияна й помогна да се качи. Остави я на стълбите и се прибра. Без да знае какво да прави, Шарън гледаше с празен поглед в пространството, а очите й се напълниха със сълзи. Тя стана бавно и отключи вратата, затвори след себе си и влезе в стаята. Тръшна се на леглото и заплака.

*8* Около 10 ч. телефонът й звънна. Беше заспала и се стресна.Търсеше я Райън:

- Хей, мила. Как си?

- Горе-долу - отвърна тя тихо без определено настроение.

- Хайде да излезем. Извинявай, че вчера те оставих да се прибираш сама, но имах много работа.

- Няма значение - каза тя все така сухо.

- Нали не се сърдиш? Ще се реванширам.

- Остави, няма смисъл; днес не ми се излиза. Ще ти се обадя утре - и без да  изчака отговор, затвори телефона.

            Райън се притесни, не я беше виждал такава. Искаше да отиде при нея, но имаше ли смисъл?

            Целия ден Шарън остана в апартамента. Не яде, наля джин и седна в кухнята, за да осмисли станалото. Отиде до аптечката и извади две дузини хапчета. Искаше да вземе успокоителни, но те нямаше да помогнат, щяха само да замъглят съзнанието й. Прибра всичко обратно и се върна в кухнята. Загледана нанякъде из въздуха, зачака да дойде вечерта.

            Не знаеше кой беше нападателят, но май не искаше да разбира. След като осъзна някой неща, се ядоса, че затвори на Райън. Може би той щеше да и помогне? Момичето взе чашата с джин и се премести към прозореца на спалнята. Шарън се загледа през стъклото към тъмната улицата по която минаваха коли и хора както винаги. Тя премести погледа си към светещите прозорци на блока и случайно видя човека, живеещ на същия етаж отсреща. Стори й се познат. Да, нещо блесна в главата й. Един образ от предната вечер - възрастен, черна коса и брада. Искра премина през тялото й, а предишната безпомощност се превърна в яд и омраза. „Защо си мисли, че ме притежава?"- помисли си тя - „Ще види ... не знае каква съм..." Шарън допи питието си на една глътка. Отиде в банята и се погледна в огледалото. Очите и блестяха... Знаеше точно какво ще направи.

            Игор, неподозиращ нищо, беше заспал, доволен от себе си. Звънът на вратата го уплаши и събуди. Беше Шарън. Тя го погледна с омраза и отвращение. Без да Игор очаква, момичето го удари с юмрук през лицето. Той отстъпи назад, но тя го последва. Влезе в кухнята. Игор посегна към кухненския нож. Шарън го взе блъскайки мъжа. Не се поколеба да използва оръжието си, когато Игор посегна да я удари и поряза дланта на дясната му ръка. Потече кръв. Тя го блъсна към един стол и го удари още веднъж в лицето. Допря ножа в гърлото му с думите:

- Искаш ли да видиш какво значи болка?

            Игор не смееше да каже нищо. Шарън премести ножа и го поряза по рамото. Раната не беше дълбока, но кръвта бликна силно.

- Привлякох ти вниманието, а? Сега виждаш ли коя е курвата? Не ме познаваш, не знаеш коя съм и какво ще ти причиня. Нямаш идея... Стой далеч от мен!

            Тя придвижи ръцете си по раменете му и го погали по лицето. Изведнъж го стисна силно и кървавите й ръце изцапаха кожата му. Бавно облиза една капчица попаднала на устата й, показвайки връхчето на езика. Игор, макар и пронизван от болка, изпита моментно удоволствие. Шарън прочете задоволство в очите му, което я подразни още повече.

- Арогантността ти приляга, но не ти помага, не и пред мен.

            Тя го погледна с омраза, вдигна ръката си и го зашлеви с пълна сила

 - Каквото повикало, такова се обадило! - просъска тя с неприкрита злоба.

            После се обърна рязко и излезе през все още отворената врата, оставяйки Игор сам в жилището.

*9* Минаха няколко седмици, в които Шарън успя да се извини на Райън, но запази случилото се в тайна.

            Сега целият блок беше тъмен. Само един прозорец светеше. През него се виждаха Шарън и Райън, прегърнати и загледани в тъмнината на нощта. В отсрещния блок на същия етаж също светеше един прозорец. Там стояха две деца, гледащи телевизия.

- Кои са тези? - попита Шарън. - За пръв път ги виждам.

- Май са нови - отвърна Райън - преди там живял някакъв учител, но се преместил преди седмица.

- Учител значи... - каза тя с престорена заинтересованост - дали е пишел с дясната ръка...?

            Райън не разбра въпроса й. Момичето се обърна към него и го целуна по устните.

- Поне сега сме сами - каза тя с ехидна усмивка и завъртя щората.

            Сега целият блок беше тъмен. Шарън беше в прегръдките на Райън, докато градът заспиваше.

            Един човек не можеше да спи. Той лежеше в една малка стаичка сам и замислен. Дясната му ръка беше превързана, а лицето му - насинено. Очите му блестяха на светлината, влизаща от прозореца. Нещо се беше променило в него. Едно противоречие се беше загнездило в съзнанието му. Една борба. Борба между жаждата за мъст и страха.

                                                                                     Край?