17.04.2023 г., 11:31

Монолитното общество

583 1 4
1 мин за четене

Такива сме ние – монолитни. Без дрязги, без претенции, без разделения. Никакви подобни – ни политически, ни социални, ни религиозни. Всъщност, няма дори основание за подобни – те просто нито ни интересуват, нито вълнуват.

Нямаме елит, нямаме плебеи, нямаме възростови или полови разцепления. Не ни сътресават ни лични, нито измислени обществени отношения. Размножаването е важно, разбира се – но не заради някакви си интимни усещания, вземащи връх над природните закони.

Единни сме. Имаме една цел. И в единен порив я следваме. Не се надпреварваме – усвояваме новия си свят наедно и в разбирателство.

Наясно сме – в тоя кратък живот има място за всички. Особено, ако сме единни, целеустремени, пожертвователни.

Да, не сме станали някакви ЕнтелИгентни, даже не сме открили огъня и колелото. Да не говорим за историята ни, която от милиарди години е повторяема. Но си е наша – стройна и обща.

Каквито сме били при динозаврите, такива сме и днес. Не губим време за развитие – видели сме до какво води подобна авантюра. Имаме си свой калъп, опазваме го.

Е, понякога губим огромни части от обществото ни. Загиват в неравната борба с новоизмишльотините. Но останалите се прегрупираме и намираме нови и нови обекти. Ще ги надживеем и тях. Защото сме всички в

едно – общност…

Вечни сме. Господари на света. Макар останалите – гостоприемниците, да ни наричат просто вируси…


„Отново неразрешени мисли - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...