Apr 17, 2023, 11:31 AM

Монолитното общество

584 1 4
1 min reading

Такива сме ние – монолитни. Без дрязги, без претенции, без разделения. Никакви подобни – ни политически, ни социални, ни религиозни. Всъщност, няма дори основание за подобни – те просто нито ни интересуват, нито вълнуват.

Нямаме елит, нямаме плебеи, нямаме възростови или полови разцепления. Не ни сътресават ни лични, нито измислени обществени отношения. Размножаването е важно, разбира се – но не заради някакви си интимни усещания, вземащи връх над природните закони.

Единни сме. Имаме една цел. И в единен порив я следваме. Не се надпреварваме – усвояваме новия си свят наедно и в разбирателство.

Наясно сме – в тоя кратък живот има място за всички. Особено, ако сме единни, целеустремени, пожертвователни.

Да, не сме станали някакви ЕнтелИгентни, даже не сме открили огъня и колелото. Да не говорим за историята ни, която от милиарди години е повторяема. Но си е наша – стройна и обща.

Каквито сме били при динозаврите, такива сме и днес. Не губим време за развитие – видели сме до какво води подобна авантюра. Имаме си свой калъп, опазваме го.

Е, понякога губим огромни части от обществото ни. Загиват в неравната борба с новоизмишльотините. Но останалите се прегрупираме и намираме нови и нови обекти. Ще ги надживеем и тях. Защото сме всички в

едно – общност…

Вечни сме. Господари на света. Макар останалите – гостоприемниците, да ни наричат просто вируси…


„Отново неразрешени мисли - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...