17.06.2011 г., 19:37

Монолог

1.3K 0 5
1 мин за четене

Знаеш ли какво е самота? Знаеш ли какво е да си заобиколен от хиляди хора всеки ден, да общуваш с тях, да се смееш на шегите им, да им съчувстваш, когато ги боли и имат проблеми, но всичкото това само привидно... да виждаш как животът ти минава някак си покрай теб, да се виждаш острани и да си казваш „кой е този човек”, да не се разпознаваш... да си здраво стъпил на земята, а вътрешно да си далеко, много далеко, в непознати, фантастични земи, където да се криеш от суровата действителност и където най-накрая да имаш покой... и да търсиш – вечно да търсиш някой, сякаш пернаментно влюбен, но не в човек, а в идеал...

Знаеш ли колко страшно е това? Казват, че всеки човек има своята половинка и когато моментът е подходящ, той я среща и разбира, че не е живял напразно... а какво става с тези, които цял живот напасват нечии други половинки и никога не намират своята, защото тя не съществува, защото е перфектна, а никой човек не е... пари, власт, екзотични места из целия свят изведнъж избледняват, когато няма с кого да ги споделиш... и бавно започваш да губиш себе си... ден след ден... изстиваш, увяхваш като забравено цвете... все по-малко неща остават да те радват – нито успехи, нито покорени върхове, нито сбъднати цели носят усмивка на лицето ти, истинска, а не дежурната фалшива... а знаеш ли кое е най-страшно? Това да ти се случи, докато си още твърде млад... едва прохождащ в реалния живот, а вече изморен и отегчен, без стимул да се бориш, без ясна представа за бъдещето... питам се... кога стана модерно да нараняваш, да унижаваш за удоволствие някой, който милее за теб, който държи на теб и би се жертвал за да си добре? Кога хората станаха толкова мнителни, недоверчиви и злобни... сякаш всеки носи невидима броня на раменете си и всеки момент е готов като таралеж да насочи острите си бодли към теб, дори и при най-малкото съмнение, при една дума, казана не на място... отчуждение, единачество, студ са се промъкнали в масата на обществото и разяждат народа... всеки срещу всеки, всеки сам за себе си... докога?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Вики,написала си това което изживяваме всички,но реялноста е реялност!
  • Добре е усетено безнадеждното наоколо... бъди себе си, въпреки всичко
  • Знам какво е... Никой не знае до кога... Но, ако не се пооправим малко ще стигне до крайността, която според мен е фатална! Поздрав сърдечен хареса ми начинът ти на мислене.
  • Това се случва точно тогава, когато си млад... Някак с годините се свиква. Просто се научаваш да игнорираш и толкова!
    И никога няма еднозначни отговори, нито пък прости...

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...