От морето се носеше непоносимост.
Идваше на дебели сиви вълни, които се разбиваха в брега, смесваха се с ниските мъгли и нахлуваха в градчето.
Непоносимостта носеше тежест със себе си и караше всичко да изглежда оловно. Това място не беше добро през зимата, особено в такива дни. В такива дни нощта се спускаше рано, скриваше всичко и странно, носеше утеха и закрила. Караше хората да забравят дневните си мисли и собственото си унило съществуване.
Морето носеше влага, влачеше трупи и дървета, водорасли, отпадъци, шишета и бутилки от преминаващите кораби, които бяха далеч навътре и не се виждаха. С цялата си сивост морето задаваше своите въпроси, и по-старите, наредени около печките се чудеха дали ако старите им кокали не ги боляха щяха да знаят, че са живи.
Единият от тях, който от рибар беше решил да става свещеник по примера на по-големият си брат, и учеше в семинарията даже се зачуди за вечният живот и онова място тям някъде, където нямаше да има никаква болка и сълзи и дали наистина щ ...