27.10.2020 г., 8:21  

Морето на опияняващото отчаяние

1.1K 0 0
1 мин за четене

Борех се с вълните от години. И най-накрая го видях в далечината… Отдавна копнеех да стъпя на този бряг. Да изляза от морето на опияняващото отчаяние. Да се почувствам отново свободна. И виждах очертанията му, макар да беше тъмно. Усмихвах се. Защото знаех, че онова парче земя беше спасението, което толкова чаках... 

Но в онзи момент мъртвото вълнение ме отдалечаваше от брега…

 
И не можех да се измъкна. Дори да имах късмета да попадна на някой остров, все щях да усетя аромата на морска сол, който толкова обичах… Щях да настъпя съвсем случайно някое водорасло. Да видя морска звезда на пясъка. Или да дочуя в далечината звънливата песен на делфините… 


Може би пък и морето ме обича


Или да речем някой красив капитан се беше влюбил в мен. Можеше да ме изведе на сушата. Да ме заведе в триетажната си вила. С басейн... 

 

Можеше... 


Но дали щеше да ми подари надеждата на изгрева и тъгата на залеза? Спокойствието, което изпитвах докато ги гледах, отпусната върху нежните талази... Морският бриз, от чийто сатенен допир, кожата ми настръхваше... Топлите сълзи на небето... Самотните нощи, в които на лунна светлина рисувах историите си върху пясъка... Ароматът на сол… 


*** 
Вече е нов ден. Морето е спокойно. Слънцето пече. Брегът е близко. Може би сега е времето да си тръгна завинаги. 

 

А може би не…


защото... обичам морето... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...