Вървя из Морската градина на Варна, вдъхвам пролетта и търся муза. Едно такова леко ми е на душата и ми се иска да обгърна с поглед морето. Спомените за вълните, галещи босите ми крака и топлият бриз в косите в края на всеки топъл сезон, ме зареждат винаги чак до следващата пролет. Сега ми се иска да си открадна още малко от този заряд, за да ми стигне до лятото, когато ще почувствам ободряващата и нежна ласка на морето, и сърцето ми ще се разтопи на плажа под жарките лъчи на слънцето. Ухае на цветя и свежест. Зад мен избледнява шумът от булеварда. Изчиствам съзнанието си за нови звуци и аромати. Разтварям сетивата си с надежда да попия в картината пред погледа и усещането в душата. Искам да съм невидима. Да си вървя бавно и да вкусвам от всичко около себе си с голямата лъжица. Гладна съм. Зимата и студът бяха възбудили апетита ми. Затова винаги в началото на пролетта всяка година идва момент, в който търся да си набавя продуктите и подправките за невероятно вкусни ястия. Търся нещо, с ...