Морякът

  - Добър ден, господине! Гледам Ви, стоите пред тази витрина и пушите. Жената ли чакате? Сигурно е в магазина и пазарува? Малко на пазар, а? Не е лошо, не е лошо, ама, гледам, малко нервничите. Жени, какво да ги правиш! Влязат вътре и да се чудиш какво толкова избират и мерят!... Чакайте, господине, чакайте, не си тръгвайте! Не искам да Ви безпокоя, искам само да Ви разкажа какво ми се случи!... Я дайте една цигара и аз да запаля!... Благодаря!... Жена Ви сигурно ще се забави... Поне е с Вас. А мойта е далече - в Бургас. И ме чака... Ех... Моряк съм. Гошо ми е името. Прибирам се от плаване. Самолетът кацна снощи. Осем месеца ме нямаше. Това Хонг Конг, Амстердам, Порт Риидинг, Сан Пауло, обратно до Шанхай, после Дамам - Саудитска Арабия и къде ли не, къде ли не... Осем месеца, ей, не е шега работа! И само за няколко часа, на някое товарно пристанище, колкото да разтоварим и натоварим контейнерите... А екипажът - само филипинци, двама украинци, и аз - едничък българин... С дръпнатите дума не можеш да си кажеш, братушките като не са на вахта, спят пияни, а бе самота, какво да ти разправям! Сам си приказвах, че нямаше с кой! А човек като гризне желязото... Това е корабен жаргон, нали всичко е от метал на кораба. Та му действа на психиката на човек... И като няма с кого една дума да си каже, и изперква... Ех, как ми се приказваше с някого!... Та пристигам снощи със самолета, ама докато стигна до другия край на града, изпуснах и последния автобус, и нощния влак за Бургас... И какво да правя - в един хотел до гарата. От де да съм знаел, че било бардак! Ама като го разбрах, вече беше късно! Е, не че не съм бил с жени през тия осем месеца. И то в бардаци. Ама там набързо, за двайсетина минути. И то с негърки, азиатки. Колкото да изпусне човек парата. А тука наши момичета. Взех си две, че не бях пипал бяла жена толкова време, и приказка стана, и имаше за какво да говориме. Че се и бях опаричил... Пустите му пари! Ако не бяха те!... Та изпуснах се пред тях, че се връщам от плаване, и те, курвите му с курви, нещо трябва да са ми сипали в питието... Водка пихме, ама не сме пили много - една бутилка тримата... Даже не я и изпихме... И на сутринта се събуждам - ни курви, ни портфейл, ни документи - нищо! До стотинка ме бяха ошушкали!... Две хиляди и шестотин долара!... Добре, че останалите ги превежда фирмата по банка. Това бяха само джобните, дето бях спестил... Мамицата им курвенска!... Я дайте още една цигара!... Дайте и огънче!... Благодаря!... Ей и запалката даже ми взеха!... И после какво?... Нищо! На рецепцията се правят, че за пръв са ги виждали, ни полиция да викаш, ни да не викаш, а бе, положението беше никакво... Та сега нямам стотинка да се прибера до Бургас! Да бяха само парите, ами ми свиха моряшкия паспорт. Знаете ли как се вади наново такъв?! Не знаете, ами! Не Ви трябва и да знаете... А на жената какво ще кажа?... Ама и Вашата още се бави! Жени! Опасна работа!... Слушайте, господине, защо не ми дадете двайсет лева на заем? Да се прибера до Бургас. Ще Ви ги върна със запис. Двойно ще Ви върна! Пък като тръгнете за морето, ще ми дойдете на гости! Да се посмеем пак на мойта простотия! Хайде бе, господине! Какво са двайсет лева? Нищо не са, ама като ги нямам! Сто ще Ви изпратя! Гледайте какъв сте! Ако не за друго, поне от мъжка солидарност ми услужете! Мъже сме все пак! Трябва да си помагаме! На всеки мъж може да се случи! Какво, на Вас е невъзможно?! Ооо, не се заричайте! Тя белята веднъж става. Хайде, господине!... Какво? Не ми вярвате? Боже, какво е станало тука за тия осем месеца? Никой на никого да няма вяра! Само Гошо Морския - последният наивник... Айде бе, господине! Като на Господ Ви се моля!... Какво казвате? Изпатили сте си от мошеници и затова не давате? Е, бива ли така, заради някакви мошеници и ние хората в нужда да страдаме?... Ааа, това ли е госпожата? Добър ден, госпожо! Какво?!... Срещали ли сме се?... Не, не съм Ви виждал!... Кога? Миналата седмица?... Дали сте ми пари за болната ми майка? Може. В тоя град да не мислите, че помня всички наивници, които са ми давали пари?!... Не бойте се! Няма да свършат! Наивниците никога не свършват!... И ако пак се срещнем, казвайте по-рано, че се познаваме! Заради вас изпускам „клиенти"! Останете със здраве!...

   ... Господине, господине, чакайте малко!...

23.05.2007