Самуил току-що се изпразни в мен. Все още бях в световъртежа от чувства и емоции и не усещах тялото си, когато стана от мен. Измъкна презерватива и го изхвърли в кошчето до леглото му. Облече светлите си дънки, които на места бяха протрити, които слагаше, когато беше у дома. Изскимтях. Липсваше ми, когато е далеч от мен и в мен. Въпреки тръпнещото си тяло, което от смазващия секс не усещаше нищо, влагата между краката ми не секваше. Чувствителните рецептори във вагината ми бяха абсолютно разбити от последните два часа, но аз пак не спирах да искам да е в мен, над мен, под мен, зад мен… Грабнах сухите кърпички от нощното му шкафче и се избързах внимателно, защото и най-малкият допир между краката ми причиняваше сладка болка и смазващо желание за чукане. Седнах в леглото и свих крака, опитах се да мисля за друго, но като го погледнех, всичко отиваше по дяволите.

            Беше секси, винаги беше секси. Дънките стигаха до границата на горната част на пениса му, забелязах, че отново е втвърден. Рошавата му коса отиваше на вида му „прясно изчукан“. Тъмните му и дълбоки зелени очи бяха насочени към мен. Устните му бяха заети с пушенето на лула, но знаех къде иска да са те в момента. Трябваше му време, разбира се!

Харесвах този му вид, със стърчаща коса, зачервени устни, потен, гол под дънките, дори сенките под очите, които никога не изчезваха. Понякога забравях, че е по-възрастен. Изглеждаше толкова млад. Беше на 31, когато се запознахме, а аз на 18, но от тогава насам, цели три години, сенките не се измениха, дори малките бръчици около очите му. Спомням си онзи момент…

            Стоях на терасата на студентското жилище на Краси, моята най-добра приятелка. Имаше много хора. Всички празнувахме вземането на първия семестър. Беше шумно и музиката гърмеше. Бях най-малката от всички, защото съм тръгнала на 6 години на училище и бях приета в университета веднага. Учих история на изкуството. Имаше много хора, които лично не познавах, от други специалности, там беше и настоящия ми приятел – Любо.

Бях врътнала няколко чашки и главата ми се въртеше, не умеех да пия, а и не пиех, но заради купона, нали веднъж се живееше… го направих. Задушавах се вътре и излязох на терасата, дълга поне шест метра, и се скрих в сенчестия ъгъл. Любо все ме преследваше, бях пила, не можех да понеса поредното натискане и обарване от негова страна. Тогава го видях, Него, моят настоящ блян – Самуил. Явно и той търсеше усамотение, дори заключи вратата към терасата. Хвана се за парапета, ръцете му трепереха, гледаше напред. Стоях в тъмното и го гледах като хипнотизирана. Не го видях сред останалите, чудих се кога е пристигнал и дали не е привидение на следствие от алкохола, нали излязох преди десет минути от тълпата. Уличното осветление ми показа, че беше адски ядосан, но красив, божествено красив, като онзи Феб Аполон, който учихме в лекциите по гръцка митология. Беше облечен в скъп костюм, плътно прилепнат по него, с прилични очертани мускули, личеше си, че е баровец. Изгледах го от глава до пети, дори обувките му бяха перфектни – лъснати и тънки, косата в модерен ред на прическа, освен това ухаеше страхотно. Исках да се приближа, да го докосна. Не знаех как да се покажа. Бях много срамежлива досега, но явно алкохолът ми даде силите да се покажа. Знаех, че съм секси парче. Всички момчета ме желаеха. Имах медена дълга коса, кафяви очи, плътни устни, перфектната фигура с дълги и стегнати крака, плюс цици с чашка „D“. В онзи момент бях по супер къса и прилепнала рокля с почти никакво деколте, което да скрие нещо от гърдите ми, дори не носих сутиен. И все пак се притесних от него. Наистина бях срамежлива, дори девствена. От ученичка досега се промених, но все пак девствена и срамежлива.

-          Здравей! – казах простичко аз и го погледнах дръзко в очите.

Цялата треперих, едни вълни ме обливаха, този мъж излъчваше секс и страхопочитание. Ако можеше някой да чука с поглед, то това беше той.

Стреснато повдигна тяло моят Аполон, обърна се към мен погледна ме. В първия момент, не знаех дали изобщо ме е чул или видял, затова се приближих по-близо, на три крачки от него. Главата ми все още се люлееше, но можех ясно да фокусирам мислите и зрението си, заради него.

-          Здравей. Извинявай, не видях, че има някого тук, затова заключих - отговори Самуил и ме изгледа така сякаш бях гола пред него, което не бе далеч от истината, но все пак…

-          Няма проблем. Не те видях вътре преди малко, студент ли си?

Той се засмя за първи път и тази усмивка ме накара да се разтопя и пожелая по-силно.

-          Аз? Студент? Не, бях преди доста години.

-          Не изглеждаш стар – почувствах се неловко, не знаех как да му обясня. – Искам да кажа, че е трудно да ти повярва човек, младолик си, а и това, че си на студентско парти, не помага особено.

Самуил се вгледа жестоко секси в мен, от глава до пети ме изгледа и отново се усмихна. – Същото се отнася и за теб. Ти въобще пълнолетна ли си? В днешно време е трудно човек да разпознае ученички от студентки, въпреки дръзките облекла.

Зачервих се. По дяволите, исках този мъж, а не знаех как да го сваля.

-          Тогава какво търсиш тук?

-          Брат ми върши глупости на това парти, той е студентът и трябва да го взема, но отказва. Много е пил, ще свърши някоя глупост.

Приближих се.

-          Затова ли си ядосан така?

-          Да. Забелязала си.

-          Трудно е човек да не те забележи, особено като си ядосан.

Хванах се за парапета и продължих:

-          Кой е той?

-          Симеон. Познаваш ли го?

-          Не. Може би е от другите специалности и по-големи курсанти.

-          Ти кой курс си?

-          Първи – отвърнах аз самодоволно. Показах му, че не съм дете.

-          Мда, той е трети, учи мениджмънт.

-          Аха! Ами късмет тогава.

Реших да си тръгна, не знаех, дали ще подейства тази тактика, като провокация. Минах покрай него, толкова близо, че можех да докосна дрехите му. Лъхна ми невероятния аромат на парфюм и мъжка плът. Беше убийствен афродизиак. Подмокрих се. Бях влажна. Ле-ле!

Почти хванах дръжката на вратата, когато той рязко ме хвана за лакътя, дръпна ме до себе си и ме заби плътно до стената, в сенчестия ъгъл, който бях в началото.

-          Харесваш ми! – каза той, просто ей така, сякаш купува нещо от магазина, но в думите му се долавяше страст и напрежение. – Много ми харесваш.

Усещах тялото му и еректиралия му член между краката си.

Той допря ръце от двете страни на главата ми и попита с дрезгав глас:

-          Как ти е името?

Треперих ужасно, не от страх, а от възбуда. Исках да ме закове, тук на стената, на това място да загубя девствеността си, дори, ако е последния път, когато ще  го видя.

-          Лили – казах почти премаляло.

Не смеех да го докосна, не знаех дали ще ми позволи, дали иска това или просто за момента, да се запознае с мен, все пак бяхме на парти, пълно с хора.

-          Прекрасна си Лили. Много хубава, идеална. Почти успя да предизвикаш най-първичното в мен.

-          Какво точно?

-          Искаш да знаеш, така ли?

-          Да.

-          Не, ще те нараня, ще се уплашиш, ще те заболи. Млада си, много при това, вероятно нямаш 19 години. Стар съм за теб. На такава крехка възраст си. По-добре да спра иначе…

Той се отказваше от мен. Не, не, крещях наум. Хванах го, в отчаян опит да го докопам, за кръста и го целунах страстно. Това поне го умея. Вкарах език в невероятната му уста и се свих в тялото му. Самуил се дърпаше, не искаше да се поддаде на импулса, но не издържа. Хвана ме за врата с едната ръка а с другата пое кръста ми, като постепенно стигна до дупето ми. Устните му ме опустошаваха, не можех дъх да си поема.

-          Боже, невероятна си.

-          Не спирай, моля те – шептях аз.

-          Няма, и да искам вече е късно. Чуй ме внимателно, Лили, – каза той, като ме гледаше съсредоточено в очите -  ще те взема точно тук и сега. Ще те чукам толкова силно, защото отдавна не съм бил със жена, но и защото ме подлуди, още в мига, който те видях. Опитах се да спра, запомни това, но ти си огън, който гори в слабините ми и не мисля, че друга би успяла да го потуши. Старай се да бъдеш тиха, тук има хора, макар че музиката едва ли ще им позволи да ни чуят.

Кимнах. Исках го. Не ми дремеше за другите, дори че бях девица и вероятно болката ще ме накара да пищя.

-          Ами брат ти? – не че ми пукаше, но…

-          Той и без това не иска да ме послуша, проблем ли е за теб това, сега, тук?

-          Не! Направи го!

Той се наведе към мен, сякаш щеше да прошепне нещо в ухото ми. Вместо това обаче го целуна, после бавно прокара език по външната му страна и захапа месестата част около обицата ми. Отпусна се назад и усетих напрегнатия му поглед. Помислих, че се кани да каже още нещо, затова се завъртях към него. Той ме спря. Прокара бавно горещата си длан по гърба ми, после се насочи под роклята ми. Езикът му се премести в устата, когато изпъшках. „Боже, ще правя секс – помислих си в онзи момент.“ Самуил погали корема ми и мускулите ми се напрегнаха. Езикът му, който бе като коприна, се сливаше с моя се спусна към гърдите ми. Издадох тон и изпъшках. Другата му ръка влезе дръзко в деколтето ми и алчно обхвана едната ми гърда, после зърното, а останалата свали бикините ми. Той ме докосна между краката и аз стреснато скочих, никой не ме е докосвал там и реагирах спонтанно. Той се усмихна, помисли, че играя.

-          Бонбонче, караш ме да бъда лош, много лош! Стой мирна, иначе ще си изпатиш!

Самуил започна да масажира клитора ми с нежни движения, а с другата свали роклята до кръста ми и обзе лакомо зърната ми с устни. Така ги смучеше, че си помислих какво би било, ако устата му бе между краката ми. Не издържах на тръпките, които тялото ми изпращаше, едва стоях на краката си. Исках хем да продължи, но и да спре. Всичко бе мъчение за тялото ми, не можех да се контролирам и това ме плашеше. И точно когато си помислих, че се отказа, той се свлече в краката ми, махна сакото и вратовръзката си, както и бикините ми. Поде да вдигне краката ми на рамената си и почна да ме лиже яко и вкарва пръсти в мен.

-          Боже, направи го, давай, не ме мъчи повече - казах аз.

-          Не си достатъчно влажна, изчакай.

Не съм влажна ли? Та аз се усещах като напикана, а в този момент, вече цялата влага се стичаше по бедрата ми.

Можех да заплача, тялото ми пулсираше, клитора също от ударите на сладката му уста, вагината ми се свиваше конвулсивно, търсейки, нещо, което и аз не знаех, тогава, какво.

-          О, моля те! – проплаках и се размърдах. Усещах стената на голият ми гръб и се спрях, защото ме дращеше. Гърдите ми бяха напрегнати и влажни от целувките му, а зърната, щръкнали, както никога досега. Почнаха да ме обливат горещи и силни вълни. Отначало слаби, бавни, но интервалът им се засили. Дишах насечено.

-          Да не си посмяла да свършиш, Лили. Мразя да ме оставят на сухо и не ми пука,че жените не могат вече.

Да, свърша ли? Това ли ставаше с мен? Каква вина имам аз? Той ме напада по този невероятно възбуждащ начин и иска, очаква…

Изведнъж Самуил се изправи рязко и ме погледна ядосано, докато разтваряше ципът на черните си панталони.

-          По дяволите малката, караш ме да бързам, нарочно ли го правиш? Няма да ти го позволя, ще съм в теб адски дълбоко, когато достигнеш върха.

Погледнах надолу и разбрах, че той не носи бельо и се уплаших от огромния му фалос. Беше целият червен и обграден с дебели вени – дълъг, дебел, ОГРОМЕН. Не можех да го направя, той щеше да ме разкъса. Почнах да се дърпам.

-          Чакай, спри!

Той не ме чу. Разтвори бедрата ми с тялото си и ги пое в ръце. Стискаше ме силно. Тялото му трепереше като моето, по лицето му се стичаше пот, явно наистина се стараеше да се удържи и да ми достави удоволствие. Преди да опитам да направя нов опит да му кажа, той ме целуна страстно и ми го наби целия. Хванах го за раменете и го стиснах силно, исках да изкара членът си по-бързо от мен, само че той, с нов тласък го вкара във влажната ми и тясна вагина и ме затисна плътно до стената. Исках да пищя, да викам, болеше ме. Не усещаше ли? Сълзи се стичаха по бузите ми. Последва трети нов тласък и поредното забиване в стената. Вече не издържах, изпищях силно. Той спря движенията си и ме погледна уплашено. Обхвана лицето ми и попита:

-          Какво има, не ти харесва ли? Не мислих, че съм груб. Дори се старая да не се увличам, защото мога да бъда твърде агресивен.

Мълчах. Мислих единствено за разтегнатата си вагина, която искаше да се свие.

-          Лили! Знаех си, че не си още готова, но ти...

Погледнах го. Треперих. Беше ме срам да му кажа, че току-що ме е направил жена.

Самуил ме гледаше преценяващо, настойчивият му поглед ме плашеше и сведох своя. Явно търсеше отговори.

-          Лили?

Продължих да гледам в страни, но не и в него. Моят Аполон хвана китките ми грубо и ги внесе  в страни от главата ми.

-          Погледни ме, по дяволите! Това ли е, което си мисля?

Мълчах и не гледах него.

Сигурно ме мрази.

Тогава усетих, че го размърда леко в мен и аз отново изпищях. Болеше ме мамка му, ако още веднъж се мръднеше сигурно щеше да ме разскъса.

-          Спри, боли ме!

-          Значи си девствена. Грешка… беше…

-          Да.

Погледнах го в зелените му очи и видях съжаление и разкаяние, дори погнуса. Стана ми студено, бях гола, изложена на показ пред него. Очите ми се сведоха към гърдите ми и се изчервих. Той вдигна главата ми с ръката си като освободи моята.

-          Защо го направи тогава? Нищо не каза. Изглеждаше толкова самоуверена и секси, не ми мина през ум, че не си докосвана. Използва ли ме? – ядосано попита той.

-          Не. Опитах, малко преди това, но ти не ме чу. Аз наистина го исках. Не очаквах такава силна болка. Извинявай.

Разплаках се. Самуил ме прегърна като внимаваше да не мърда отдолу.

-          Добре, малката. Спри! Вярвам ти! Не плачи, успокой се. Виж, ще го извадя леко и внимателно от теб. Само не мърдай.

Да го извади. Не, тогава едва ли щях го видя някога. Трябваше да довърши. Колко жени са успявали първия път, не е болка за умиране.

-          Не, ти си още твърд, не свърши. Не е честно, аз те подведох. Стигни до края.

Сексапилния баровец ме изгледа шокирано.

-          Не вярвам, че го искаш. Не съм някакво животно. Не!

-          Няма да те оставя така. Свърши, веднага! – извиках ядосано и избърсах сълзите си. Хванах го за кръста като ръцете ми се преместиха  в панталона на задника му и го стиснах.

-          Лили, спри! Казах ти не! – повтори той стремейки се да не движи тялото си.

Аз го целунах в отговор и се задвижих около му. Болеше ме, но вече болката не бе така остра. Аполон изпъшка. Усетих как се напряга, как се двоуми – разум или чувства? Продължих настървено да масажирам двете полукълба и да увивам тялото си съблазнително в неговото. Самуил трепереше от усилието, вадички с пот се спускаха по красивото му лице. Не издържа.

-          Проклета да си, малката! Ще го направя. Никой досега не ме е побърквал така като теб – каза движейки с плавни и бавни тласъци пениса си в мен. Мамка му! Добра си!

Чукаше ме, да, той ме чукаше! Това исках, нали?

Беше невероятно, болката се притъпи и на нейно място дойдоха топлината, трепета и удоволствието. Бях в рая. Самуил захапа врата ми взе ме на ръце и продължи с тласъците си на перваза. Отначало бавни, после мощи и бързи. Стенех, ужасно стенех, той също, а до нас имаше хора, които се забавляват. Знаех, че не могат да ни видят, заради спуснатите пердета и не могат да влязат, защото моят любовник заключи, но ме беше страх. Музиката пулсираше с моето тръпнещо тяло.

-          Хвани се за перваза Лили и увий крака около мен – заповяда ми той.

Затворих очи и се оставих на екстаза да ме отведе някъде далече от тук.

Самуил изтръпна в мен, рязко излезе и ме остави да тупна на земята. Семенната му течност се разля пред очите ми и падна на земята. Бях на колене, едва си поемах въздух. Самуил също, но се държеше на крака. Оправи се и ми помогна да стана. Оправи роклята ми, но когато посегнах за бикините, той ги взе.

-          В момента си чувствителна, не носи нищо в близките дни.

Кимнах. Аз и сега бях чувствителна отдолу. Усещах пиперлива болка, но сладка.

-          Извинявай, малката. Добре ли си?

-          Да, напълно! Съжаляваш ли? – попитах аз, защото така ми изглеждаше.

-          Не, по дяволите, въпреки че трябва. Адски ми хареса и достави удоволствие.

Прегърна ме, целуна нежно челото и ми заповяда:

-          Искам да те видя пак! Кога ще стане това? Не мисля, че случилото се тази нощ ще ми стигне от теб. Ето, сега отново се надървям, по дяволите какво правя, много съм стар за теб?

Той иска да ме види пак. Вътрешно танцувах и сияех от радост. Исках, разбира се, дори да е само секс. Не бях си и мечтала за такъв мъж. Той бе всичко, което исках – моят блян. Станах дръзка, не ми пукаше.

-          Когато кажеш, но трябва да е вечер, защото денем съм на лекции. На колко години си, не ми изглеждаш толкова стар?

Усмихна се почти момчешки.

-          Малко над 30.

-          Не си стар, изобщо!

Притисна ме страстно и каза:

-          Довечера в моя апартамент. Ще дойда да те взема.

Усетих прекрасния му аромат, докато дърпаше вратата. Сепнах се:

-          Почакай, как ще ме намериш, аз дори не знам името ти?

-          Ще те намеря, малката – усмихна се понечи да тръгне и довърши – Самуил се казвам – и изчезна в тълпата.

От тогава насам, вече три години, се чукаме тайно, три или четири пъти в седмицата.

Краси се досещаше, че има някой, а не исках да го издавам, Самуил беше много богат и известен, държеше сексуалната ни връзка да е тайна и да си остана само сексуална. Затова тръгнах с Любо. Чукам се всеки ден с него, понякога няколко пъти на ден, пощурял е по мен, изпитвах вина, затова, че го използвам и поне това му давах. Винаги  е готов за секс, твърде често. Учуди се, че не съм девица, мислел е, че съм такава, нали бях срамежлива. Твърди, че ме обича и дори да не е вярно, не ми пука. Беше мил и нежен, но не бе Самуил. Знаех, че не мога да имам баровеца докрай, въпреки че, го обичах, но той бе сбъркан и сам си го признаваше. Не иска да ме нарани. Държи на мен. Дори ме ревнува, но…

Изградихме някаква странна връзка по между си – приятели, любовници, изповедници…

-          Лили, спри! – каза той заповеднически.

-          Какво правя?

-          Гледаш ме по онзи начин, просиш си да те чукам здраво и мощно, а знам, че трудно издържаш на това темпо.

Нацупих се. Исках го по дяволите, веднага, сега.

-          Знаеш ли, че си все тъй тясна, като първия път, когато те отворих – попита той самонадеяно. Нещо се въртеше в главата му познавах този поглед  и реакция твърде добре, но и знаех как да го използвам, за да получа желаното. – Спомням си онази тясна, впита  и къса рокличка, беше уникална с нея…

-          Да и?

Той се приближаваше бавно и опасно към мен. Мълчеше, затова аз казах:

-          Доколкото си спомням, ти я скъса в един изблик на лудост.

Изгледах го дръзко и опънах крака на леглото.

-          Знаеш защо? Не ми харесва да те чука онова мижаво хлапе. Не искам, заради мен да се жертваш. Спри да се виждаш с него.

-          Тогава ще бъде някой друг. Освен това Любо е по-голям от мен. И е мил, обича ме, не искам да го наранявам.

-          Ако си с друг, може този път нещо друго да скъсам. Не искам да говориш пред мен за онзи сополанко.

-          Любо се казва и не е сополанко. Ти го спомена, не аз.

Какво се въртеше в главата му, мамка му, не знаех? Той е много непредсказуем и ако иска може да бъде брутално жесток, но никога не е стигал в крайности с мен, поне до момента.

Самуил ме хвана за глезените и ме дръпна в него. Впи устни в моите, когато дръпна от лулата си. Усетих димът да ме задушава. Мразех да прави така. Не обичах да пуши. Хванах ръцете му и се оттласнах, защото той ми позволи, но останах в него гола, а той по дънки.

-          Лили…. – каза той отърквайки се между краката ми дрезгаво. – Луд съм по теб, нали знаеш, малката, и това ме плаши, защото не зная как да го спра. Винаги наранявам жените около себе си, старая се да не постъпя и с теб така, затова не ме дразни, бонбонче!

Видях как влагата между краката ми остави следи по светлите му дънки, когато стана и отиде до прозореца. Какво ставаше с него, какви страсти бушуваха? Никога не мога да разгадая този мъж. Обичах ли го, не знам! Понякога се държеше с мен като пълна курва. Звънеше ми посред нощите, за да ми каже, че ме иска веднага, гола в апартамента му, а ако откажех можеше да дойде при мен, а не исках го прави, защото Любо живееше с мен. Говореше ми мръсни неща, когато Любо притеснено ми звънеше по телефона да ме пита къде съм, или пък ме възбуждаше, нарочно, за да се издам. Не че бих му отказала. Аз винаги бях навита за секс със него. В други моменти бе толкова раним. Понякога, рядко разбира се, обичахме да стоим пред камината един в друг или прегърнати на леглото, вслушани в тишината без интимни контакти. Мълчанието по между ни, никога не е било тягостно. Разказваше ми за работата си, персонала, семейството си, за мечтите, за живота си, но никога за предишните си жени, въпреки че, бях любопитна. Зная, че откакто е с мен, не търси друга компания и си няма приятелка. Твърди, че съм му достатъчна, че не може без мен и все пак не желае да се обвърже с мен. Трябва ли да му вярвам? Мислех веднъж да прекратя връзката си с него. Тежаха ми всички тайни, лъжи, които бяха следствие на контактът с него. Превръщах се в него, някаква откачалка, исках да съм като него, за да ме приеме. Но господин Мистерия разбра и така се ядоса, че не ме пусна от апартамента си цял месец, да не говорим за леглото. Трудно обясних на приятели и семейство отсъствието си после.

Бях станала и седнаха на креслото, за да го наблюдавам по-добре. Прекрасен, не е достатъчна дума, за да го опиша. Обичах го, но и се плачех от него. Моят наркотик! Не мога без него. Вдигнах крака и ги свих под брадичка.

  Моят Аполон се обърна. Остави лулата и попита:

-          За какво мислиш?

-          За нищо – прошепнах неуверено.

-          Не ме лъжи!

  Огледах огромния му апартамент в стил арт деко. Замислих се за тъмните цветове, за необароковите орнаменти, за задушаването, за начина, по който се чувствах с него.

-          За живота – отговорих накрая.

-          Какво за него?

-          Не зная.

 Самуил падна на колене пред мен издърпа ръцете от моите и сключи глава между краката ми. Целуна корема ми и продължи надолу бавно, бавно. Затворих очи, хванах косата му и натисках надолу. Изтръпнах, горях, бях мокра! Но той не ме докосваше там. Във вътрешната страна на бедрата, близо до срамните устни, но не и на мястото, което исках. Изпъшках.

-          Моля те, Сами. Моля те! Това ли искаш, да те моля, да играем поредната игричка.

-          Нещо друго, досети се сама!

Знаех какво иска. Отговори! Мразех да използва тялото ми по този начин. Бях слабачка в неговите ръце. Опъната струна. Знае къде да ме докосна, как, натиска и всичко останало.

-          Не, не знам. Кажи ми! – заинатих се аз.

Самуил докосна почти неусетно клитора ми и подухна няколко пъти в него. Изскимтях и почнах да се мърдам.

-          Отговори ми! – заповяда той троснато.

Виждах, че така няма да стане. Пуснах едната си ръка и я поведох към моето специално място. Той усети това и рязко хвана и двете ми ръце. Изви ги под мен като така имаше преимуществото да отворя повече влагалището си и самата мен пред него.

-          Мразя те! Мразя те! – креснах аз.

-          Зная, бонбонче! – и ме целуна долу, после ме засмука силно, грубо и първично, както знае, че обичам и спря. Почти бях готова да свърша.

-          Мразя те! Ама наистина!

Той ми се усмихна нахално. Грабна ме в ръце и ме джасна на леглото. Посегна към въжето на таблата и ми завърза китките. Нямаше смисъл да се съпротивлявам, знаех, че това ще го възбуди повече и той ще спечели, както винаги. Не исках да го възбуждам и накарам да свърши. Ще го мъча така, както и той мене.

            Лежах спокойно на леглото и го гледах как съблича дънките си. Слюнка се появи в устата ми, защото предугаждах всеки негов замисъл. Искаше да му духам. Приближи се и легна отгоре ми.

-          Не!

-          Да!

-          Не!

            Хвана главата ми и затисна с все сила гърлото ми, носът ми, докато не отворих уста за да поема въздух, тогава го вкара в мен наведнъж. Нямах избор засмуках го. Той ме научи преди време и затова му правех само на него минети, не и на Любо. Исках да има нещо само между нас двамата, не му казах разбира се. Смучех силно и поемах до дъно. Пусна ръце от гърлото и ги насочи върху главата ми, за да настрои движенията си. Усещах, че ще свърши всеки момент. Исках да му глътна спермата, но той излезе от устата ми и каза:

-          Отговори искам!

-          Върви на майната си!

Ядоса се, знаех това. Мразеше да не контролира нещата.

Обърна ме по корем, докосна вагината ми, за да навлажни дупето ми. Вкара един пръст, после два, а аз се разтопих като масло. Нямаше да е нежен знаех това, искаше да ме накаже, но не и нарани, затова изпробва ануса ми. Вдигна дупето ми, застана на колене и ми го вкара рязко и силно. Забих се в насрещната табла. Заболя ме, но нямаше да му го покажа. Продължи да ме чука като откачен в задника. Усещах как топките му се удряха във влагалището и това ме възбуди адски. Почнах да стена, той също. Обичаше да  е там. Ускори темпото на макс, при което движенията станаха непоносими, за да се държа на крака. Опитах да легна, но той ме спря.

-          Няма да стане твоята!

-          Да си го начукаш!

-          Всъщност, малката, начуквам го на теб! – изпъшка. Дишаше тежко и му бе трудно да говори.

-          - При това… много добре. Ти си начукваната!

Изкрещях!

-          Тъпанар… - наби ми го здраво, идиот… – отново и отново.

Не можех вече да стоя така.  Хванах се за въжето и   провиснах на него с все сила. Самуил, почна да удря бузите по задника ми, докато продължаваше с начукването. Едва издържах на бързината, мощността и силата. Изкарваше го целия и го вкарваше по същия начин! Имах чувството, че ще ме разкъса. Болката бе неописуема. Сълзите почнаха да се спускат по бузите ми, когато той хвана косата ми и дръпна главата  назад. Броях, отмервах…Погледнах към часовника. Това продължаваше вече половин час. Ако не го спра може дълго да издържи в това темпо.

-          Мислих за теб! – казах едва-едва.

-          Не те чух!

-          Мислих за теб! – повторих по-силно.

-          Я пак?

-          За теб си мислих! – повиших глас.

-          По-силно! – начука ми го по-здраво.

-          МИСЛИХ СИ ЗА ТЕБ, ТЪПАКО! – изкрещях ядно.

След което веднага се изпразни в дупето ми и излезе със същото темпо, с което се движеше. Обърна ме по гръб.

Треперих, плачех. Той отново победи!

 Болеше ме душата, болеше ме задника! Целуна ме нежно по лицето и събра с език сълзите ми.

-          Защо го направи?

-          Кое? – попитах аз ядосано.

-          Защо ме предизвика? Знам, че го направи нарочно! Опитваш се да се намразя, че ти причинявам зло, да вградиш чувство за гузна съвест, че да те оставя, защото знаеш, че не бих те пуснал, никъде  Лили!

-          Не зная!

Погледна ме с прекрасните си зелени очи. Мислеше!

-          Вярвам ти!

-          Наистина е така!

Отвърза ръцете ми и ги пое в своите. Преплете пръсти в моите и отвори краката ми, за да го поема. Погледна ме нежно, сякаш виждах дете пред себе си, а не мъж над 30.

-          Лили, добре ли си?

Задаваше ми въпроса, за да знае, дали не бе прекалил. Беше, но му отговорих отрицателно.

-          Всичко е наред, Сами.

-          Красива си! Желая те! Позволи ми… и ме целуна нежно, бавно, сякаш за първи път целува жена.

-          Сами…, о, Сами! – отвърнах между целувките.

            Самуил целуваше всяка част от тялото ми, сякаш го боготвореше. Не пускаше ръцете ми. Кръстосах глезени на гърба му и зачаках. Бях отдавна готова. Простих му!

С целувка, постепенно вкарваше пенисът си в мен. Движенията му бяха бавни, плавни и нежни. Не се забърза както правеше обикновено. Внезапно се почувствах като неговото момиче, а той бе моето момче. Осъзнах, че го обичах. Винаги съм го обичала, от първия ден на нашето познанство. Нещо заседна в гърлото ми. Трудно преглъщах, трудно дишах. Зави ми се свят. Имах усещането, че потъвам и то се засили, когато осъзнах, че Сами не просто ме чукаше, а правеше ЛЮБОВ с мен. Чувствах се объркана, защото той ми каза:

-          Обичам те, нали знаеш това Лили?

Исках да избягам. Отново заплаках. Той ми се обяснява в любов, докато ме люби! Винаги го бях искала, а сега това ме изплаши, не знаех как да реагирам, как да се справя в тази ситуация. И сега връзката ни бе трудна, а за напред, тя сигурно би излязла извън контрол.

Искаше ми се за първи път той да спре. В изблик на спонтанност, изкарах ръце изпод него и започнах да го удрям. Исках да го нараня, не исках вече любовта му!

Той ме погледна стреснато, не знаеше какво става и попита:

-          Какво има, скъпа?

Каза „скъпа“, толкова сериозно, нито премерено, нито, натоварено, просто „скъпа“, че отново се изплаших. Той е откачен до мозъка на костите си. Не биваше да се влюбвам в него, а той още повече. Все едно да спя с бомба с часовников механизъм.

-          Махни се от мен! Отвратителен си! – казах и понечих да стана.

 Но той не помръдна. Все още твърд в мен отговори:

-          Защо? Какво направих сега? Позволих си нежност, дори!

-          Мразя те, това е!

Беше ме страх исках да избягам.

-          Вече знам, че ме мразиш! Нищо ново! Лягай и стой мирна, Лили.

-          Сами, погледни ме.

Взря се в очите му и аз бавно му казах:

-          Аз…наистина…те…мразя!!!

Той мълчеше. Ударих му шамар. Не реагира. Втори. Пак. Понечих да се измъкна, но той стоеше закован и ме гледаше студено и безлично, сякаш не бях пред него. Стори ми се, че виждам дори, болка, но тя изчезна след секунда. Прекалих ли? Нараних ли го?

-          Страх ме е! Не ме гледай така!

-          И с право – каза ми той студено и остро.

Заби ми такъв шамар, че звезди видях посред бял ден. Заболя ме цялото чене. От устата ми текна кръв. Започна да ме чука вече. Яростно, опасно и зверски болезнено. Набиваше ми го и набиваше. Запуши с едната си ръка устата ми и носа ми. Захапа врата ми. А аз дори не се опитах да крещя. Пазех диханието си. Болеше ме от чукането, от хапането, от грубостта, от любовта му. Всеки път, когато тласкаше фалосът си в мен ме обхващаше непозната досега зловеща болка. Тя ме поглъщаше и преобръщаше всеки нерв в тялото ми. Исках да го помоля да спре, но не можех, а исках. Не спираше напъните си в мен. Боли, боли, боли! – крещеше мозъкът ми. Махна ръката си от лицето ми и преди напълно да си поема въздух, ме зашлеви с по-голяма сила от предишната. Разплаках се. Самуил, отново запуши устата и носът ми, а с ръка другата си, болезнено мачкаше гърдите ми. Стискаше болезнено бедрата ми, мачкаше ме надолу в матрака, сякаш искаше да изчезна. Краката ме боляха от разкрачената поза, нарочно се стремеше да ме обтегне докрай.

Въздух, въздух – болка, болка. Кое предпочитах?

Дробовете ми се напъваха за въздух. Вагината ми крещеше за почивка. Плачех, кървях. Бях сигурна, че иска да ме убие. Сега разбирам, че това е неговият край, това е, което потискаше. Показваше ми как се чувстваше. Даваше ми същото, което и аз на него. Опитах да мръдна, да го докосна, за да го успокоя…Не успях тялото ми тежеше от липсата на въздух очите ми почнаха да изкачат от орбитите си и точно, когато си мислех, че това е краят той изръмжа:

-          Кажи ми истината! Цялата истина!

Не можех да говоря, нямаше начин. Кръвта бавно пулсираше в мозъка ми.

-          Ще се изпразня в теб, без презерватив съм, зная, че не пиеш хапчета, но ще го направя и когато стане ще ми кажеш това, което и двамата искаме да чуем – истината. Разбираш ли ме, Лили?

Примигнах. Само това, можех в момента. Сами продължи да ме чука безжалостно и застена от възбуда. Тялото му се напрегна и усетих как горещата струя ме облива цялата. Вътрешностите ми горяха, а семенната му течност се сипеше със силни пръски в мен. Един път, втори път, трети. Погледна ме и махна ръката си очакваше отговорът ми.

  Мислих, но беше страх и му признах:

-          Мразя, че ме накара толкова дълго време да чакам. Мразя, че ме караш да се чувствам така нищожна до теб, че имам постоянната нужда да съм при теб, че загубих себе си в търсене на път към теб. Мразя, че се запознахме. Мразя как ме използваше и мразя, че ми се обясни в любов по този начин, че го научих така. Мразя и себе си, защото приемам всичко от теб, твоята същност, живот…А най-мразя, че те обичам!

Заплаках неистово. Напрежението в мен дълги години излезе най-после. Копнежът по Самуил, желанията ми, мечтите ми всичко…

-          Стига ли ти? – попитах най-после.

-          Лили, съжалявам, че те карах да се чувстваш така до мен дълго време, само че и аз не знаех какво изпитвам към теб. Не бях сигурен. Ти имаш пълна власт над мен. Давам ти да избереш сега и няма да те спирам, но останеш ли с мен, няма да те пусна, никога. Обсебен съм от теб. Липсваш ми постоянно, надървен съм в най-неподходящото време на деня и не е само, заради секса. Ти ме привличаш като магнит, дори далеч от мен. Присъстваш постоянно в мислите ми.

Той стана както беше гол и отиде до другата стая и донесе малка опакована кутийка. Досещах се какво има в нея. Едва седнах, всичко ме болеше, видях, че имам червенини, които по-късно ще станат синини, но… Главата ме болеше от ударите, както и белите дробове от недостига на кислород.

Бях объркана исках да кажа нещо, но той ме спря…

-          Постъпих, адски зле с теб. Беше си изнасилване, откъдето и да го погледнеш, но вече знаеш кой съм. Помолих те изрично да не ме предизвикваш и аз кълна ти се Лили Викториева Петрова, ако ми простиш, обещавам това никога да не се повтори, защото, когато един мъж посегне на своята съпруга… Е, знаеш… и ако ме приемеш, с радост в бъдеще ще те наричам Лили Викториева Братоева.

Той падна на колене, а аз скочих от леглото, за да го видя.

-          Ще се омъжиш ли за мен, Лили?

Гол невероятно секси, красив и магнетичен мъж бе паднал на колене, В МОИТЕ КРАКА, ПРЕД МЕН… Мъж, който обичах и желаех дълго време. Моят блян, вече не бе такъв. Бе се превърнал в друго. Седнах пред него на леглото, едва се държах на краката, а той заби глава в коленете ми. Прие мълчанието ми за отрицание и за първи път от както го познавам, тази масивна скала се разпадна. Той се разплака пред мен.

Усещах горещите му сълзи на коленете си. Не исках да го докосна. Още ме бе страх! Видях, че е пуснал пръстена на земята и го погледнах. Беше великолепен в неговият стил арт деко, с камък оформен като капчица, зелен сапфир, като очите му!

-          Моля те, Лили? – каза той като ме видя, че едва станах и се придвижих към вратата.

Взех своето решение и връщане назад нямаше. Той не се обърна и продължи да стои там, паднал и победен от МЕН!

Надянах бикините и сутиена си, въпреки спермата, която се стичаше по краката ми. Не можех да стоя гола пред него вече. Взех пръстена от земята, той не ме усети, сложих го на пръста си и седнах до него на пода, до масивното му махагоново легло.

Сами се обърна и ме погледна истински, за първи път от три години насам. Не вярваше, че още съм тук и когато видя пръстена на ръката ми ме прегърна.

-          Братоева ми звучи добре, Сами!

-          И на мен, скъпа, кълна се, че няма да съжаляваш.

-          Обичам те! – казах аз просто и го целунах много леко по устните.

-          О, Лили, и аз те обичам – отговори ми той на свой ред. Вдигна и ме понесе към леглото, където за втори път  реши да ме люби в нашата връзка. А аз забравих за болезненото си тяло и разкъсани вътрешности, исках единствено него, моят сбъднат блян! Самуил!