15.11.2008 г., 19:42

Моят град

1.6K 1 0

Вървя по улиците на града. На моя град, тъй близък и далечен. Срещам погледите на хора, които може би съм познавала някога. Пресичам двора на гимназията. Татко, татко, къде си? Кога отлетяха годините, когато всички тичахме при теб за щяло и нещяло? И ти ни бе опора и пристан. Няма те вече и нищо не е същото там. А ето и кино ''Дружба''. Не, не - ''Планета'' сега се нарича. А колко филми изгледахме някога тук. Някога! Тогава, когато филмът беше само 30 стотинки и залата беше пълна. А ние, влюбени и безбожно млади, седяхме на последния ред и филма понякога беше само фон на нашите целувки. Боже, колко отдавна сякаш беше това! И всичко е сякаш същото и не е! И хората сякаш са същите и не са! И аз сякаш съм същата и не съм! О , да, онова наивно момиче вече го няма. Но душата е същата. Ранявана, мамена, но същата. Все още търсеща, искаща, обичаща.

Защо ли не мога да спра да съм влюбена? В живота, в слънцето, в цветята!

Защо ли не мога да спра да съм влюбена?!... В моя град.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...