15.05.2014 г., 23:12

Моят сън в лятна нощ

1.1K 0 0
1 мин за четене

Тя лежеше сама в лятната нощ на тревата и наблюдаваше как огнените кълбета изгасват рязко в небето. Тревата леко боцкаше голите й рамене и беше толкова приятно. Щурците само свиреха своя симфония, която прекрасно допълваше атмосферата. Тишина, спокойствие, звезди, лек вятър… Около нея всичко беше потънало в мрак, но тя намираше това за толкова красиво... Толкова много падащи звезди, а тя си пожелаваше винаги едно и също: "Искам да се случи нещо хубаво в живота ми, което да не се разпадне." Беше изключила телефона си, защото се измъкна от вкъщи без да казва на майка си къде отива. Сигурно щеше да се притесни и да звъни, но тя искаше просто спокойствие… "Наистина ми трябва чудо" - мислеше. Надяваше се хората да не грешат и падащите звезди наистина да изпълняват желания. Не искаше да мисли, че това може да е поредното измислено просто така суеверие. Трябваше ù надежда. Толкова искаше в живота й да има поне едно хубаво нещо... само едно... и да остане... Една част от нея казваше, че падащите звезди ще оправят всичко, а другата - че те са просто фасове, захвърлени от ангелите, за да не ги хване Господ, че пушат. Опитваше се да игнорира гласа в главата си, който усилено крещеше, че това е глупаво и чудесата не се случват ей така. "Млъкни!"-извика през зъби. И всичко отново затихна. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...