Моята майка работи „ кучка”
Всеки ден, когато се връщах от работа, пътят ми минаваше покрай една детска площадка в междублоковите пространства. Обикновенна, само с една люлка и пясъчник. Направи ми впечатление, че всеки път там виждах да седи самотно, на люлката, едно и също момиченце. Независимо дали е слънце, дъжд или вятър. Дори и да имаше други деца, те си играеха отделно от него.
Веднъж, по-късно след работа излязох да напазарувам. Същото момиченце седеше отново там, самичко на люлката. Времето не беше хубаво, но то продължаваше да си седи. Връщайки се от магазина, се спрях и го заговорих.
- Здравей, мъниче! Ще простинеш тук. Защо не се прибереш в къщи? Няма ли да ти се карат?
- Не трябва да се прибирам. Мама не дава сега да съм си дома.
- Че защо да не дава? А ако се разболееш?
- Няма, свикнала съм. Но по това време тя е там с чичкото и иска аз да съм навън.
- Как с чичкото? – не можах веднага да проумея.
- Ами всеки ден при нея идват чичковци да я гушкат, после и дават парички. А тя не обича аз да съм там и да гледам.
Просветна ми за какво става дума, но продължих да разпитвам детето.
- А ти как се казваш? Нямаш ли си татко? На колко си годинки?
- Аз съм Ени и съм на четири години. Татко си нямам, но си имам чичо Добри, който вечер спи при мама.
- А майка ти как се казва? Знаеш ли какво работи?
- Мама се казва Рая и работи „кучка”.
Все едно ме застреля с това.
- Как така „работи "кучка”? Кой ти го каза? Няма такава работа.
- Има. Чичо Добри вечер като се върне, сяда в кухнята до мама и казва: „Кучко, само това ли изработи днес?”. После И удря няколко шамара и тя плаче. И после вика по мене: „Кога ще пораснеш, че да почнеш и ти?”. И аз ще работя „кучка” като порасна.
Бях зашеметен и потресен от думите на Ени. Какви бяха тези хора? И тази майка, която жертваше по този начин детето си?
Реших да проуча нещата. В продължение на няколко дни следих детето. Видях къде влиза, после узнах и къде живее. Засякох се и с въпросната Рая. Излизаше с голям пакет, който изхвърли в контейнера за смет. Тогава я заговорих.
- Рая!?
- Да, какво обичате?
- Не е хубаво това, което правите с детето. Не ви осъждам за вашият начин на живот, но то няма вина и не трябва да страда.
- А всъщност кой сте вие? Кой ви дава право да определяте кое е правилно и кое не? Вие ли издържате детето ми?
- Вижте, аз съм случаен човек. Но ми е жал за детето.
- Жал му било... Че купи му шоколад тогава. Или играчка.
- Ако това ще го направи щастливо, всеки ден ще му купувам. Но то не усеща, че има майка. Знаете ли какво сте за него?
И предадох точно думите на Ени. Рая се разплака.
- Аз... аз... не искам тя да вижда всичко, което правя. А се оказва, че е знаела...
- Често ние си мислим, че децата не забелязват какво правим ние възрастните. Помислете за нея, тя е умно дете. Ако не можете да се справите сама, потърсете помощ. Но не и причинявайте повече страдания.
След около месец се засякохме отново с Рая в кварталния супермаркет. Тя се приближи и ми разказа за Ени. Живеела в приемно семейство. Рая често я посещавала. Сподели ми, че мечтата на Ени сега била да стане лекар и да лекува деца. Усмихнах се. Бях извършил своето добро дело.
Не след дълго намериха Рая паднала от балкона. Според официалната версия била пияна. Но хората говореха, че Добри – сутеньорът – я е хвърлил след скарване за пари. Не го осъдиха. Имаше желязно алиби, много пари и добър адвокат. После изчезна и той. Остана само споменът за малката Ени.
© Христо Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Невероятен разказ, цялата настръхнах..Браво наистина!
-
ужасно и потресаващо, най-лошото е, че това съществува, съществуват такива неща.... иначе добре написано
-
Страхотно написано!!! Браво!
Много силно въздейства. Възхищавам ти се на умението да правиш от банално ежедневие стойностна творба!
Малко късно открих този разказ. Но все пак го открих!!!
Благодаря ти!!! -
Благодаря ви!!!
Вили, радвам се, че моите разкази се приемат добре!!! -
Отново се върнах тук. Браво, Ицо! БРАВО!
-
Поразена съм. Наистина в тези случаи нещата не свършват добре за децата.Сигурна съм ,че за теб има запазено място в рая.
-
браво добренесал си за по щастлив живот на едно невинно същество,разказа е много поучителен макар да не иска ме да съшществува тази грозна реалност
-
Благодаря ви!!! Целувки!!!
-
Много силен разказ ,докосващ сетивата!!!
Поздрав ,Ице!!! -
Ице, поздравления за разказа!!!
-
Тежък разказ, но това ни заобикаля!
Поздрави на разказвача! -
Питам се защо ги има подобни изроди като този Добри, в които няма нищо човешко и които живеят, за да се възползват от безпомощни и слаби същества.
Толкова съм разстроена и гневна, че ако такъв добитък сега е пред мене мога да го удуша с ръце! -
Страхотен си Ице!
И като прозаик,и като поет!!! -
Благодаря ви, момичета!!!
Целувки!!! -
...
Много, много тъжно... -
разказите ти са толкова реални, че няма как да не докоснат всеки прочел ги. хубаво пишеш, Ице!
-
Благодаря ви!!!
Поздрави и целувки!!! -
Много тъжен разказ! Много те бива и в разказите!
-
Увлекателно и много добре разказваш Христо.
Горчивата, болезнена реалност...
Поздрав. -
Горчивата истина от живота!
-
Благодаря ви!!!
-
Разтърсващо!!!
Ице,преживявам разказите ти!!! -
Страхотен разказ, Ице - затрогващ, истински! Поздравления!
-
Благодаря ви, момичета!!!
Целувки!!! -
Така ме натъжи...
-
Поздрав и прегръдка за невероятният разказ!!!
Браво,Ицо!!! -
Благодаря ти, Маги!!!
Светлина има, важното е ние да си повярваме, че може да я стигнем.
Приятна вечер и целувки!!! -
Сигурно има много такива деца днес.
Много ме натъжи, Ице.Трудно се приема
трагедия като тази.Много хубаво пишеш!
Щом има хора като тебе, вижда се светлина
в тунела. С много обич за теб и децата. -
Благодаря ви, момичета!!!
Целувки!!! -
Пуснах и аз няколко пречистващи сълзи...
Ицо, пишеш прекрасно! -
Благодаря ви, момичета!!!
Целувки!!! -
Винаги умееш да напипваш сърцевината на нещата!Нищо излишно!Поздравления,Христо!
-
Уж съм мъжко момиче, но този път и аз не издържах.
Малко си поплаках.
Поздравления, Христо !!! -
Невероятна история!!! Поздравления, Ицо!
-
Леле, ти ме уби с тоя разказ...
!!! -
Тъжно.... Уви, има го и в реалнния ни свят :/
-
Ох... и аз ревнах!
Казват, че ако си спасил един човек, си спасил целия свят.
Вярвам в това!
Дори и измислено да е... има такива случаи, има и добри хора!
Романтикооооооо, сега и очите ми станаха по-красиви-хем влажни, хем усмихнати.
Благодаря за емоцията! -
Действителност!
Ти умееш да ме разплакваш!
Този път краят не ми се струва лош обаче!
Има доза оптимизъм-детето!
Страшно много ми хареса разказа ти, направо не знам какво да напиша! -
Благодаря ви, момичета!!!
Да, това го има в живота... колкото и да не ни се иска.
Целувки!!! -
Жестока реалност - има я такава!
Поздрави, Христо! -
Разплака ме...!!!
Прегръщам те! -
Ице,това не е само разказ,това се случва!
А децата са потърпевши!Поздравявам те за болезнената тема! -
Още ми е настръхнала главата,
но пък края за детето дано е добър!!!
Хубаво, правдиво описваш нещата от живота!!!
Поздрави, Христо!!! -
Благодаря ти, Мери!!!
Целувки!!! -
Много разнообразна палитра, Ице! Възхитена съм!
-
Благодаря ти, Пламене!!!
Поздрави и на теб!!! -
Благодаря ти, Нинче!!!
Целувки!!! -
Много ми хареса !
Интересен разказ !
И до болка достоверен ! -
Благодаря ти, Деска!!!
Тази идея отдавна ми се върти в главата. Но чак сега я реализирах.
Целувки!!! -
Неизчерпаем си!!!
Аплодирам те за идеята и реализацията и!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
