Моята майка работи „ кучка”
Всеки ден, когато се връщах от работа, пътят ми минаваше покрай една детска площадка в междублоковите пространства. Обикновенна, само с една люлка и пясъчник. Направи ми впечатление, че всеки път там виждах да седи самотно, на люлката, едно и също момиченце. Независимо дали е слънце, дъжд или вятър. Дори и да имаше други деца, те си играеха отделно от него.
Веднъж, по-късно след работа излязох да напазарувам. Същото момиченце седеше отново там, самичко на люлката. Времето не беше хубаво, но то продължаваше да си седи. Връщайки се от магазина, се спрях и го заговорих.
- Здравей, мъниче! Ще простинеш тук. Защо не се прибереш в къщи? Няма ли да ти се карат?
- Не трябва да се прибирам. Мама не дава сега да съм си дома.
- Че защо да не дава? А ако се разболееш?
- Няма, свикнала съм. Но по това време тя е там с чичкото и иска аз да съм навън.
- Как с чичкото? – не можах веднага да проумея.
- Ами всеки ден при нея идват чичковци да я гушкат, после и дават парички. А тя не обича аз да съм там и да гледам.
Просветна ми за какво става дума, но продължих да разпитвам детето.
- А ти как се казваш? Нямаш ли си татко? На колко си годинки?
- Аз съм Ени и съм на четири години. Татко си нямам, но си имам чичо Добри, който вечер спи при мама.
- А майка ти как се казва? Знаеш ли какво работи?
- Мама се казва Рая и работи „кучка”.
Все едно ме застреля с това.
- Как така „работи "кучка”? Кой ти го каза? Няма такава работа.
- Има. Чичо Добри вечер като се върне, сяда в кухнята до мама и казва: „Кучко, само това ли изработи днес?”. После И удря няколко шамара и тя плаче. И после вика по мене: „Кога ще пораснеш, че да почнеш и ти?”. И аз ще работя „кучка” като порасна.
Бях зашеметен и потресен от думите на Ени. Какви бяха тези хора? И тази майка, която жертваше по този начин детето си?
Реших да проуча нещата. В продължение на няколко дни следих детето. Видях къде влиза, после узнах и къде живее. Засякох се и с въпросната Рая. Излизаше с голям пакет, който изхвърли в контейнера за смет. Тогава я заговорих.
- Рая!?
- Да, какво обичате?
- Не е хубаво това, което правите с детето. Не ви осъждам за вашият начин на живот, но то няма вина и не трябва да страда.
- А всъщност кой сте вие? Кой ви дава право да определяте кое е правилно и кое не? Вие ли издържате детето ми?
- Вижте, аз съм случаен човек. Но ми е жал за детето.
- Жал му било... Че купи му шоколад тогава. Или играчка.
- Ако това ще го направи щастливо, всеки ден ще му купувам. Но то не усеща, че има майка. Знаете ли какво сте за него?
И предадох точно думите на Ени. Рая се разплака.
- Аз... аз... не искам тя да вижда всичко, което правя. А се оказва, че е знаела...
- Често ние си мислим, че децата не забелязват какво правим ние възрастните. Помислете за нея, тя е умно дете. Ако не можете да се справите сама, потърсете помощ. Но не и причинявайте повече страдания.
След около месец се засякохме отново с Рая в кварталния супермаркет. Тя се приближи и ми разказа за Ени. Живеела в приемно семейство. Рая често я посещавала. Сподели ми, че мечтата на Ени сега била да стане лекар и да лекува деца. Усмихнах се. Бях извършил своето добро дело.
Не след дълго намериха Рая паднала от балкона. Според официалната версия била пияна. Но хората говореха, че Добри – сутеньорът – я е хвърлил след скарване за пари. Не го осъдиха. Имаше желязно алиби, много пари и добър адвокат. После изчезна и той. Остана само споменът за малката Ени.
© Христо Костов All rights reserved.
