Моята малка русалка - 7 част

-Алекс, трябва да почиваш... Трябва да лежиш. Затова ще го направя аз - тя го докосна по носа - Изобщо не приемам възражения! - стана от леглото, облече си халата и отиде в кухнята. Пусна кафе машината и се замисли. Нощта бе невероятна! Като в приказките! Но Алекс не бе за нея! Та тя бе една бедна художничка и нищо повече! Какво ще каже обкръжението му? Че тя гони пари? Или положение? Че интересът ù към него е чисто финансов? А Господ ù бе свидетел, че бе влюбена! И то много повече от преди! Предполагаше, че няма да е дълго с този магнетичен мъж. Въздъхна тежко и изключи кафемашината.

- Да не би нещо лошо да се е случило?

- Не, не се е случило още, но съм сигурна, че предстои!

- Ще се справим с него! Не се тревожи. - Сандра се усмихна и подаде чашата с кафе на Алекс.

- Между другото, защо си станал от леглото? Трябваше да лежиш! - строго попита тя. Той я погледна, като че ли е някакво дете, което току-що е направило беля.

- Простете, госпожо, но... не мога да издържа и минутка без да ви виждам! - той се пресегна и я прегърна през кръста - Обещай ми, малка  русалке, че няма да си тръгнеш или да се превърнеш в пяна и да изчезнеш в морето!  Обещай ми, че няма да те загубя!

- О, Алекс, и аз искам това, но...

- Никакво но! Обещай! - той я притисна

- Алекс...

- Обещай ми! - така страстно я целуна, че тя се предаде и промълви...

- Обещавам ти, Алекс Бег! Никога няма да можеш да се отървеш от мен! Дори и да го искаш!!!

- Не си го и помислям... - Телефонът иззвъня. Сандра вдигна слушалката.

- Господи! Сам, извинявай! Просто... просто... сега ставам и... Ще ти я донеса веднага! - постави слушалката на мястото ù и се обърна към Алекс.

- Трябва да отида до галерията и да занеса последната картина.

- Идвам с теб!

- Алекс! Не си добре... Не трябва да ставаш от леглото!

- Не приемам никакви възражения! Идвам с теб и точка!

- Ами да побързаме тогава.

   След малко двамата вече летяха по шосето. Спряха пред галерията и слязоха. Някаква жена мина покрай тях и се загледа в Алекс. Спъна се и едва не падна, но усмивката ù не слезе от устата!

- Винаги ли е така около теб?

- Почти винаги!

- Не знам дали ще издържа! - Алекс се усмихна и посегна към нея - Не сега, Алекс, моля те... - тя отвори вратата и го пусна пред себе си.

- Здравейте. - огледа се. Към тях се запъти мъж, облечен с тесни панталони, по които личаха добре оформени крака, обути с шикозни дамски чехли, с помпозна блузка и кърпа, стилно прегъната и завързана за главата му. - Сам... Да ти представя г-н Александър  Бег – Това е Сам Паркър.

- О, Господи! Скъпа, къде го кри до сега този сладур? Чакай, чакай, ама това... да не е... ама разбира се, той е!  О, колко съм глупава... И може ли да не ме запознаеш до сега с него? - направи се на разстроен Сам. Той бе гей и не се притесняваше от това. Бе и най-добрият приятел на Сандра. Винаги я подкрепяше, утешаваше, а и мненията им за мъжете съвпадаше тотално! Той подаде кокетно ръка за поздрав и едва стисна ръката на Алекс. Сандра се усмихна.

- Стига, Сам, той е мой! - видимо разочарован се отдръпна - А сега, моля те, бъди любезна с него!

- Ама, разбира се, слънчице! - с най-сладкия си глас каза Сам, хвана Алекс под ръка и го поведе - Господин Бег, позволете да ви покажа галерията. - Алекс погледна  Сандра с ококорени очи. А тя се засмя от сърце.

- Слушай, захарче, радвам се, че Сандра така сияе! Не зная какво си направил с нея, но е направо нова! Край на депресията и така нататъка!

- Аз... - той положи пръст на устните на Алекс.

- Шшшш... слушай какво имам да ти кажа! Ти си от онези мъже, дето всяка жена ляга в краката им! - Сам беше много сериозен и като че ли за миг се стори на Алекс, че той е нормален мъж - Внимавай с моето съкровище! Едвам успях да я извадя от онова състояние - дори не мога да го опиша с думи - но за две седмици тя стана от 80 килограма на 58! Добре, че я накарах да рисува, за да забрави какво ù причини бившият! Ако само косъм падне от главата ù по твоя вина, ще се разправяш с мен!

- Не искам да я наранявам! Искам непрекъснато да съм до нея! Аз... Аз...

- Да, да... така беше и предния път! Защо не мога да ви разбера вас, мъжете?

- Ама ти...

- Хайде, миличък, да не се заблуждаваме, аз съм гей и само тялото и гласът ми са мъжки, но уверявам те, че това ще се промени много скоро! Бог ми е свидетел, че ще си направя тази проклета операция! Обаче знай, че Сандра е много крехка! Грижи се добре за нея и няма да си разочарован! Тя е едно малко съкровище!

- Знаеш ли, Сам, мисля да те послушам! За мен няма нищо по-важно от нейното щастие! Тя е друга... не е като останалите...

- Така е! А сега да ти покажа картините.