2 мин за четене
Писането винаги ме е спасявало. От най-големите драми в живота ми, от най-дълбоките пропасти в ежедневието ми, от най-силните бури в светлите ми дни. Искаш ли да ти разкажа една история? Седни до мен, ето тук на ъгловия диван. Сори, ако ти е много задимено. Пуша много. Искаш ли една чаша вино? Не, не пия толкова, колкото пуша. Седни да ти разкажа моята история. История за едно минало, изковано с треперещи ръце. История за едно бъдеще, което е бленувано с широко отворени очи. История, за която рядко говоря и често пия...
Мразя тамян. Бях дванадесетгодишна, когато влязох за първи път в църква. Спомням си мракa, който ме привлече заради привичното ми детско любопитство. Влязох там тихо на пръсти. Омърляна, с ожулени колена, със скъсана тениска и пробити кецове. Промъкнах се, сякаш влизах там, за да открадна нещо. А, всъщност влезнах там, за да се помоля на Господ. Бях започнала да се самообразовам и от книгите бях разбрала за чудесата, на които е способна християнската религия. Църквата б ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация