Цигареният дим се стелеше, като завеса в малката стаичка и придаваше призрачно излъчване на картината, която младият художник рисуваше. С огромна нежност той нанасяше последните щрихи върху новия портрет, все едно галеше с четката, а не рисуваше. На платното беше тя… Неговата болка…Неговия копнеж…
Жената, която пробяга в живота му, като слънчево зайче – красиво и светло, но неуловимо. До момента, в който я срещна, той не подозираше, че съществува такава болка. Разкъсваща и безнадеждна. Художникът имаше усещането, че се намира на дъното на дълбока яма и единственият човек, който можеше да му подаде ръка за да излезе, беше Силвия. Но нямаше да го стори. За пореден път днес, събра смелост и набра номера и, и за пореден път чу думите, които спираха дъха му и с ритник го връщаха отново на дъното на ямата. Отново му каза, че не го обича. Че не е способна да го обича. Че осъзнава, какво му причинява, но не може…
Срещна я случайно на един купон. Нямаше как да не я забележи човек – освен, че бе ...