Мал не отделяше очи от неговите и мълчеше. А Хари имаше чувство, че изведнъж морето се е надигнало и той потъва в солените води под кила на кораба.
- До изгрева остават няколко часа. - каза тя толкова тихо, че мъжът едва я чу. - Посвири ми на пианото! Както някога.
Имаше нещо нередно. Тя се държеше странно. Но все пак Хари се отдръпна от нея и отиде до музикалния инструмент. Не я попита какво да изсвири – мелодията сама потече изпод пръстите му. Спомняше си за всички сънища, които така и не ѝ разказа, за всички самотни нощи, в които се нуждаеше от нея, от прегръдката ѝ.
Някога тя беше всичко за него – по-важна от въздуха, който дишаше, неговата единствена, истинска любов, негов приятел. Тя го изслушваше и го разбираше. Когато погледнеше в очите й, се чувстваше по-уверен от всякога. Някога тя беше единственото, което му беше нужно, за да се превърне този Остров в рай. Сега? Хари не знаеше. Беше объркан. Спря да свири.
Стъпките й отекнаха в тишината на каютата. Мал застана между него и п ...