4 min reading
Мал не отделяше очи от неговите и мълчеше. А Хари имаше чувство, че изведнъж морето се е надигнало и той потъва в солените води под кила на кораба.
- До изгрева остават няколко часа. - каза тя толкова тихо, че мъжът едва я чу. - Посвири ми на пианото! Както някога.
Имаше нещо нередно. Тя се държеше странно. Но все пак Хари се отдръпна от нея и отиде до музикалния инструмент. Не я попита какво да изсвири – мелодията сама потече изпод пръстите му. Спомняше си за всички сънища, които така и не ѝ разказа, за всички самотни нощи, в които се нуждаеше от нея, от прегръдката ѝ.
Някога тя беше всичко за него – по-важна от въздуха, който дишаше, неговата единствена, истинска любов, негов приятел. Тя го изслушваше и го разбираше. Когато погледнеше в очите й, се чувстваше по-уверен от всякога. Някога тя беше единственото, което му беше нужно, за да се превърне този Остров в рай. Сега? Хари не знаеше. Беше объркан. Спря да свири.
Стъпките й отекнаха в тишината на каютата. Мал застана между него и п ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Един от възможните финали. Избрах този по волята на моментното ми настроение. Ако Ви е интересно какви алтернативни финали се търкалят в чекмеджето ми, пишете в коментарите!