Пепи Недева – служителка в Райфайзенбанк, изключи компютъра и побърза да се оправи за тръгване. Днес предстоеше фирменото коледно парти и тя се замисли, дали няма да закъснее. Нищо не вършеше през пръсти. Дори и в този ден, не приключи работа по-рано, както някои нейни колежки. Изчака голямата стрелка на часовника отсреща да покаже точно дванайсет, тогава се облече и тръгна. Беше червенокоса около трийсет и пет, с красиво триъгълно лице, бемка над устната и бадемови очи. С прическата, която предния ден фризьорът направи, изглеждаше още по-привлекателна. Тъкмо слезе по стълбите на улицата ( до централния вход се стигаше по десетина стъпала) и пред нея изникна Валери Димов, изпълнителен директор на ЗАД ДЗИ – Бургас. Неговата фирма заемаше съседна сграда, на калкан. Сякаш я следеше този човек, точно в осем я посрещаше на входа с: “ Добро утро, Недева! Хубав ден ви желая!“ А в седемнайсет часа след това я изпращаше с някой виц и покана за кафе. В началото жената смяташе, че са съвпадения, ...