Мъжът и жената интимно

            Имало едно време... едни времена на мрак и безпросветност. Най-вече на полова. Моя милост, поколението на шестдесетте години го отнесе много „яко", както казват днешните. Родителите ми, да са живи и здрави, дума не обелваха на тема "Що е полова култура, и има ли почва сред тийнейджърите?" (думата „тийнейджър" беше капиталистическа и не се издумваше). Еквивалентът й бе "юноши" и "девойки". Така, да се върна на описанието на родителите ми. Бяха сериозни, целомъдрени, излизаха на разходка, хванати под ръка, до Парка на свободата и обратно. Какво освобождваха там, не разбрах и до ден днешен. Такива са спомените ми отпреди тридесетина години. Някъде към дванадесетгодишната си възраст заподозрях, че има нещо гнило. Совите не са това, което са. Настъпи период на погнуса, презрение и намразване. Слава Богу, всички тези ми състояния се изпариха между блоковете и къщите в игрите на стражари и апаши. Отново си бяха същата целомъдрена двойка. Ставайки на около петнадесет години, момичетата от квартала започнахме да си говорим на тема "Що е момче и физиология му". Започвахме да проумяваме, че светът не  е само народна топка, жмичка или ръбче. Оглеждахме се в огледалата, започнахме да виждаме вместо младежки пъпки, цели вулкани, изригващи гнойна лава, а порите на лицата ни, разширили се след поредният им нанесен тормоз, ги оприличавахме на кратери по повърхността на луната. Вместо да се вглеждаме, май щеше да е по- полезно да научим туй-онуй. Ама откъде, през тези времена на полова безпросветност. Когато станахме на седемнадест години, счетохме, че девствеността е позор, и измиването на позора е въпрос на време. Колкото по-скоро толкова по-добре. Завъртяха се двама ухажори около мен и най-добрата ми приятелка. По онова време си класирахме приятелките на принципа по, по, най. Въпросните момчета бяха по- големички от  нас, заможнички и естествено - коцкарчета. Решиха да ни изведат извън София в тогава действащия мотел на Правец. Излъгахме родителите си, че отиваме от училище на Боровец, като те от своя страна се постараха да ни екипират като ескимоси. И двете бяхме облечени с грейки и обути с така наречените по онова време апрески (гумени ботуши с дунапренен чорап). Стигнахме до Правец, батковците резервираха две стаи и отидихме в Шатрата. Жените бяха се изтупали с елегантни вечерни тоалети, само ние двете с приятелката ми изглеждахме като бели мечки. Гледахме шоуто на полуголите танцьорки, накичени с щраусови пера, пихме по един коктейл, хапнахме някоя друга ядка и после - хайде, по стаите. Аз до последно си въобразявах, че са ни завели до Правец за моите черни очи и за нейните сини. Батковците се разделиха пред двете стаи, и аз, влизайки в уж моята стая се вдървих. Навлякох набързо любимата ми  памучна пижама, като под нея не пропуснах да си сложа и бяла памучна тениска, взех си книгата за из път, мисля, че беше „Братя Карамазови", шмугнах се набързо в леглото и включих лампата за четене. Какво чета, само аз си знам. Баткото, видял ошашавеното ми поведение, ми каза: "Спокойно, нищо няма да правим, само ме пусни да легна при теб". Естествено така и стана. Лежахме по гръб, ръката му уж небрежно бе зад главата ми и си говорихме. Очите ми бяха привикнали с тъмното, та се пулих в  сенките по стените. Изведнъж той започна да диша тежко, да пъшка, и тогава видях нещо под корема му, нещо тъмно, стърчащо, открояващо се  на фона на прозореца и езерото отвъд. Недоумявах какво става. Моята представа за мъжката физиология се простираше до едно външно висящо черво и - до там. Разни термини като фалоси, ерекции и еякулации май ни бяха разяснявани от кривогледата ни училищна сестра, но кой и какво  чуваше с пламналите от срам уши, си оставаше за негова сметка. Е, сега сметката ми излезе солена. Баткото стана, отиде до тоалетната, не разбирах (тогава) какво прави, пусна водата на казанчето и видимо успокоен се върна при мен, след което захърка. Моя милост забрави и за „Братя Карамазови". На сутринта готова, облечена стоях до прозореца, съзерцавах езерото с плуващи патици по него. Патка с патка, казах си наум. Закусихме с другата двойка. И там нищо не бе станало. Върнахме се в София, някой ми пробута единствената официално издадена книга  „Мъжът и жената интимно", попивах я жадно и разбрах от нея, че единствената узаконена поза от социалистическото общество, бе така наречената „мисионерска". Всичко описано в книгата ми се виждаше сложно. Добре, че едно момиче от класа ни го обясни  образно, уж с образователна цел: извади един ключ (ключът бил мъжът), пъхна мъжът-ключ в ключалката-жена на вратата и започна да го върти наляво-надясно, както и да го вади и вкарва напред-назад. Просто и ясно.

            А наскоро се сетих, как двете ми дъщери преди години (бяха на по седем и девет), ме попитаха една сутрин: "Мамо, защо чичкото пикае върху?... Докато съм спала, те тайно са включили кабелната телевизия, та от канал на канал - до XXL. Какво да им отговоря?! Че информираността не води до образованост. Едва ли щяха да го разберат.