Мъжът и жената интимно
Имало едно време... едни времена на мрак и безпросветност. Най-вече на полова. Моя милост, поколението на шестдесетте години го отнесе много „яко", както казват днешните. Родителите ми, да са живи и здрави, дума не обелваха на тема "Що е полова култура, и има ли почва сред тийнейджърите?" (думата „тийнейджър" беше капиталистическа и не се издумваше). Еквивалентът й бе "юноши" и "девойки". Така, да се върна на описанието на родителите ми. Бяха сериозни, целомъдрени, излизаха на разходка, хванати под ръка, до Парка на свободата и обратно. Какво освобождваха там, не разбрах и до ден днешен. Такива са спомените ми отпреди тридесетина години. Някъде към дванадесетгодишната си възраст заподозрях, че има нещо гнило. Совите не са това, което са. Настъпи период на погнуса, презрение и намразване. Слава Богу, всички тези ми състояния се изпариха между блоковете и къщите в игрите на стражари и апаши. Отново си бяха същата целомъдрена двойка. Ставайки на около петнадесет години, момичетата от квартала започнахме да си говорим на тема "Що е момче и физиология му". Започвахме да проумяваме, че светът не е само народна топка, жмичка или ръбче. Оглеждахме се в огледалата, започнахме да виждаме вместо младежки пъпки, цели вулкани, изригващи гнойна лава, а порите на лицата ни, разширили се след поредният им нанесен тормоз, ги оприличавахме на кратери по повърхността на луната. Вместо да се вглеждаме, май щеше да е по- полезно да научим туй-онуй. Ама откъде, през тези времена на полова безпросветност. Когато станахме на седемнадест години, счетохме, че девствеността е позор, и измиването на позора е въпрос на време. Колкото по-скоро толкова по-добре. Завъртяха се двама ухажори около мен и най-добрата ми приятелка. По онова време си класирахме приятелките на принципа по, по, най. Въпросните момчета бяха по- големички от нас, заможнички и естествено - коцкарчета. Решиха да ни изведат извън София в тогава действащия мотел на Правец. Излъгахме родителите си, че отиваме от училище на Боровец, като те от своя страна се постараха да ни екипират като ескимоси. И двете бяхме облечени с грейки и обути с така наречените по онова време апрески (гумени ботуши с дунапренен чорап). Стигнахме до Правец, батковците резервираха две стаи и отидихме в Шатрата. Жените бяха се изтупали с елегантни вечерни тоалети, само ние двете с приятелката ми изглеждахме като бели мечки. Гледахме шоуто на полуголите танцьорки, накичени с щраусови пера, пихме по един коктейл, хапнахме някоя друга ядка и после - хайде, по стаите. Аз до последно си въобразявах, че са ни завели до Правец за моите черни очи и за нейните сини. Батковците се разделиха пред двете стаи, и аз, влизайки в уж моята стая се вдървих. Навлякох набързо любимата ми памучна пижама, като под нея не пропуснах да си сложа и бяла памучна тениска, взех си книгата за из път, мисля, че беше „Братя Карамазови", шмугнах се набързо в леглото и включих лампата за четене. Какво чета, само аз си знам. Баткото, видял ошашавеното ми поведение, ми каза: "Спокойно, нищо няма да правим, само ме пусни да легна при теб". Естествено така и стана. Лежахме по гръб, ръката му уж небрежно бе зад главата ми и си говорихме. Очите ми бяха привикнали с тъмното, та се пулих в сенките по стените. Изведнъж той започна да диша тежко, да пъшка, и тогава видях нещо под корема му, нещо тъмно, стърчащо, открояващо се на фона на прозореца и езерото отвъд. Недоумявах какво става. Моята представа за мъжката физиология се простираше до едно външно висящо черво и - до там. Разни термини като фалоси, ерекции и еякулации май ни бяха разяснявани от кривогледата ни училищна сестра, но кой и какво чуваше с пламналите от срам уши, си оставаше за негова сметка. Е, сега сметката ми излезе солена. Баткото стана, отиде до тоалетната, не разбирах (тогава) какво прави, пусна водата на казанчето и видимо успокоен се върна при мен, след което захърка. Моя милост забрави и за „Братя Карамазови". На сутринта готова, облечена стоях до прозореца, съзерцавах езерото с плуващи патици по него. Патка с патка, казах си наум. Закусихме с другата двойка. И там нищо не бе станало. Върнахме се в София, някой ми пробута единствената официално издадена книга „Мъжът и жената интимно", попивах я жадно и разбрах от нея, че единствената узаконена поза от социалистическото общество, бе така наречената „мисионерска". Всичко описано в книгата ми се виждаше сложно. Добре, че едно момиче от класа ни го обясни образно, уж с образователна цел: извади един ключ (ключът бил мъжът), пъхна мъжът-ключ в ключалката-жена на вратата и започна да го върти наляво-надясно, както и да го вади и вкарва напред-назад. Просто и ясно.
А наскоро се сетих, как двете ми дъщери преди години (бяха на по седем и девет), ме попитаха една сутрин: "Мамо, защо чичкото пикае върху?... Докато съм спала, те тайно са включили кабелната телевизия, та от канал на канал - до XXL. Какво да им отговоря?! Че информираността не води до образованост. Едва ли щяха да го разберат.
© Бина Влади Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз все още си я пазя, каквото и да си говорим имаше полза от тази книга, поне малко повдигаше завесата на тази толкова тъмна тогава тема. Благодаря ти за това чудесно пътуване в миналото! Чудесно си представила времето и нравите.
-
Хехехе, Бинааа... разби ме!
Ама и аз я помня тая книга, даже все още е някъде - там... като антика!
Аплодисменти, мила!!! -
Така си беше.
Много добре си описала всичко.
Прекрасен разказвач си , Бина.
С много обич. -
Благодаря на всички, които се отбихте.
-
Ех,хвърли ме и мен в канавката...
Мен ме възпитаваха с "хигиена на девойката" и "Пол,брак семейство"А аз четях Декамерон /тайно/...Поздравления, Бина! -
И аз съм от това поколение. Наскоро, съвсем случайно, ми попадна една книжка, издадена някъде в края на 70-те години от чешки автор. Беше нещо от рода на "Полово възпитание и държание на брачните двойки" Отварям някоя си страница и чета:" Брачните двойки, трябва да правят средно по 3,67% секс на седмица..." Беше нещо подобно. Та си викам, ехееееее, де късмет
Благодаря ти, беше ми забавано! -
Мила,накара ме да се замисля и пак се връщам.Колкото и да бяха"диви"ония времена,не мислиш ли,че бяха по-спокойни?!Ако това се беше случило сега,едва ли ония батковци щяха да се отнесат така с момичетата?!Ама,май това е друга тема вече...
-
Хем ми стана смешно-весело,хем ме хвана срам,като се сетя,че и аз"позакачих"от тия"диви"времена.Поздравявам те,мила!Увлекателно!
-
Аплодисменти! И аз съм от това поколение, чиито родители смятаха за "мръсно" да разговарят с децата по тези въпроси. Доста си патих после с тази моя селска простотия, ама нейсе... разказът ти е чудесен, чудесен!
-
Бина, и мен ме върна в тези години...
Изключително увлекателно разказваш!!! -
мдам... и аз съм започнала с тази книга
и още една... "Ти ставаш жена", впрочем тя беше първата.
Бина, много приятно ми стана като се върнах толкова назад в годините.
Бе каквото и да си говорим... практиката учи най-добре -
Разказът ти е страхотен. Макар да не съм от това поколение, с майка ми съм говорила на тази тема и тя ми е разказвала, че на времето това е било тема табу. Колко много се промениха нещата само за 18 години...
-
Така беше тогава в онези години. Върна и мен назад.
Единствената книга, вярно не съвсем точната, но поне на точното място.
Поздрав и усмивка. -
Оставих разказа ти да го прочета последен преди обяд. Върна ме и мен в онези соц. години. Все едно сме живяли един и същ живот. Моите родители бяха купили "Мъжът и жената интимно" и я сложили в библиотеката. Уж "скрито", но така, че да я видя. Аз и сестра ми. Тя е с година по-малка. Та ние се самообразовахме. Естествено после дойде разочарованието от първия път, първите любови. И трябваше да минат години за да се науча на много неща. Сега с децата е по-лесно. Те не се срамуват да питат, а ние да им говорим.
Аплодисменти, Бина!!! -
Откровение...помня ги тези времена...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Само се питам ,защо не съм бил от вашето поколение
Весели празници