МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ИНТИМНО
Имало едно време... едни времена на мрак и безпросветност. Най-вече на полова. Моя милост, поколението на шестдесетте години го отнесе много „яко", както казват днешните. Родителите ми, да са живи и здрави, дума не обелваха на тема "Що е полова култура, и има ли почва сред тийнейджърите?" (думата „тийнейджър" беше капиталистическа и не се издумваше). Еквивалентът й бе "юноши" и "девойки". Така, да се върна на описанието на родителите ми. Бяха сериозни, целомъдрени, излизаха на разходка, хванати под ръка, до Парка на свободата и обратно. Какво освобождваха там, не разбрах и до ден днешен. Такива са спомените ми отпреди тридесетина години. Някъде към дванадесетгодишната си възраст заподозрях, че има нещо гнило. Совите не са това, което са. Настъпи период на погнуса, презрение и намразване. Слава Богу, всички тези ми състояния се изпариха между блоковете и къщите в игрите на стражари и апаши. Отново си бяха същата целомъдрена двойка. Ставайки на около петнадесет год ...