17.05.2014 г., 22:10  

Мълчанието

1K 0 2

Мълчанието поражда спомени

и егото се бори със душата.

Невиността

притисната от злобата

си търси път към светлината.

 

И грешки няма

опознаваме се

самите себе си 

и другите.

И ангелите ни се срещат с дявола

във кръстоносни походи 

на полулудите.

 

А прошката 

и човещината

безмълвно наблюдават ни отгоре.

 

Дали на Господ 

или на Сатаната

ще се дадем

 

О, Алелуя!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно и смислено !
    Поздрави за творбата, Силве !
  • Страхотно!Битка между бялото и черното
    ежеминутно във сърцето и душата.
    Така човешкото ни просто ежедневие
    със всеки ден и час се усложнява...

    Ръкопляскам!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...