Мълчанка и други "Приказки от никъде"

Мълчанка

 

- Идеята не е лоша - замислено потърка брадичката си с лапа Но Щен Вълк. - Обаче не сме ли го правили вече?
- Правили ли сте го вече?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Жалко! - въздъхна разочаровано тя.
- Нищо не пречи да играем пак - сви рамене Сянка. - Но нека добавим още правила.
- Какви? - попита Ко Та Рак.
- Няма да има времево ограничение - каза сянката. - Обаче ще имаме право да издаваме някакъв звук.
- Какъв? - попита на свой ред Ра.
- "Мяу"? - невинно попита котакът.
- Да бе да! - махна с лапа Но Щен Вълк. - Хайде да е "хъм"/
- Оки доки - съгласи се Сянка и добави: - Хъм.
- Хъм - кимна пантерата.
- Хъм - потвърди Ко Та Рак.
- Хъм - изсумтя и вълкът.
... И се възцари мълчание...
...
- Здравейте - поздрави ги Гар Ван, като влезе в стаята.
- Хъм - кимна й Сянка.
- Хъм - махнаха с лапи останалите трима.
- А?! - учуди се сенчестата. - Какво ви става?
- Хъм хъм хъм - изразително изхъмка Но Щен Вълк.
- Не се притеснявай - започна да проверява джобовете си тя. - Тук някъде имам бонбони за гърло.
- Хъм хъм - захили се Ко Та Рак и посочи вълка с лапа. - Хъм хъм.
- Хъм? - повдигна вежда Гар Ван.
- Хъм - потвърди Черната Пантера Ра.
- "Хъм" значи! - направи буквата "ф" сенчестата.
- Хъм - извинително сви рамене Сянка.
- Е, като приключите с идиотиите си, елате в кръчмата на Хо - махна с ръка тя и тръгна да излиза, на вратата се спря само колкото да подхвърли през рамо: - Щяло да има безплатна дегустация на нови вина! - и излезе.
Четиримата се спогледаха безпомощно.
- Хъм? - престраши се Ко Та Рак.
- Хъм! - твърдо кимна Но Щен Вълк.
- Хъм - съгласи се и Сянка.
- Хъм - махна с лапа пантерата. - Хайде да тръгваме.
- Тя проговори! - радостно заподскача котакът. - Този път не изгорях аз!
- Но... - заекна Ра. - Нали решихме да ходим да дегустираме?!
- Така е - съгласи се Сянка.
- Обаче не сме се разбирали да говорим - сви рамене Но Щен Вълк. Крадецът на палачинки

Сместа беше забъркана от Шира, Гар Ван сипваше субстанцията с черпак в тигана и вадеше оттам палачинки, а Сянка ги навиваше пълнейки ги със сладко, конфитюр или мед и ги редеше по съответните чинии. Последното звено във веригата бяха Ко Та Рак и Но Щен Вълк, които точеха лиги в очакване на угощението.
Изведнъж някакъв маскиран индивид изскочи от храстите, започна да размахва черна тояга в зашеметяващи чупки и надаваше страшни звуци:
- Хай хай я ха! Давайте палачинките! Я ха хай хай!
- Сянка, погрижи се, моля те - помоли ученика си Шира.
- И аз мога така - сянката грабна една вилица и размахвайки я започна да надава подобни викове: - Хай я хай ха!
- Ъ?! - опули се натрапникът, явно шашнат от странния отпор.
ТРЯС - удари го изотзад с черпака по главата Гар Ван.

Бета версия

Шира забърка таз отвара,
Гар Ван сипва я в тигана,
оттам вади тя палачинки,
Сянка ги трупа на купчинки,
Ко и Но чинии сочат
и гладни лиги точат.
От храсталака изведнъж
изскача маскиран мъж,
черна си тояга върти,
викове странни реди:
- Хай хай я ха, дайте насам
вкусотийки от тоз тиган!
Шира се тука притесни
и на Сянка нареди:
- Погрижи се за тоз хулиган,
че искам палачинки да ям!
- Хай я хай ха, мога и аз така! -
Сянка вилицата развъртя,
а крадецът гледа изумен
този рядък феномен.
ТРЯС! Отзад Гар Ван със черпака
го изтряска по главата...

 

 

Но Щен Вълк и приказката за Червената шапчица 2

 

- ... ей тази пътека води към къщата на баба ти - каза Големият Лош Вълк и посочи на Червената Шапчица дългата пътека. - И внимавай, като минаваш през гората, че всякакви ги има.
- ОК - небрежно махна с ръка момичето. - Благодаря - и тръгна по посочената му пътека.
Вълкът потри доволно лапи и се облиза, после тръгна по късата пътека, когато...
- Олеле - възкликна той. - Пак ли ти?!
- Рррр - изръмжа му заканително Но Щен Вълк. - Този път няма да се разминеш само с насинено око!
- Чакай! - размаха отбранително пред себе си лапи Големият Лош Вълк. - Ти не разбираш...
- СТОП!!! - гръмко извика някой. - Какво прави този вълк на снимачната площадка?!
- А?! - увисна ченето на Но Щен Вълк. - Снимачна площадка ли?! Бонус сцена   - Аррауар!!! - разнесе се силен рев над притихналата до този момент гора. Ревът бе дълбок, гърлен и ужасен, също така обясняваше, че този, който го надава, е голям поне колкото бехемот и че е много ядосан.
- Дойде оттам - ненужно посочи на изток Черната Пантера Ра. - Предлагам да тръгнем натам - благоразумно посочи в противоположната посока тя и уточни: - При това по-бързичко...
- Какво ли беше това? - прекъсна я Но Щен Вълк. - Хайде да отидем да проверим.
Сянка и пантерата се спогледаха за момент, сянката повдигна въпросително вежда, а Ра кимна утвърдително...
- Хей! - възмущаваше се Но Щен Вълк. - Пусни ме! Искам да проверя!
Обаче оплакванията и опитите му да се освободи не доведоха до желания от него ефект - Сянка някак си успяваше да не изостава от Черната Пантера Ра, въпреки гърчещият се под мишницата му вълк и всички стремително се отдалечаваха в западна посока...