Nos7radam (Ноно Якимов)
68 58
27.05.2010 г., 15:23 ч.

На човечето, което загубих 

  Проза » Писма
1339 0 2

Усмихни се, за да запалиш пламъка в душата си. Не построявай път с предимство на сълзите, те никога не ще да бъдат онзи верен и загубен там някъде в миналото другар.
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и  сълзи горчиви, да, така ще разбереш, че светът може да бъде онова тъмно и самотно място, но може и да се превърне в нещото, добро и красиво -  за теб и мен!
Знам, че някъде надалеч днес си ти, но вярвам в теб и в мечтите си.
Някой ден ще те срещна отново, в полет над мечтите и тогава
все още  ще те обичам!

© Ноно Якимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??